Майн Рид - Златната гривна

Макдиармид продължаваше да се усмихва.

А в същото време Евън Рой свърши работата си с пистолета, приближи към злополучния Ван Дайк, подаде му го и каза високо и преднамерено вежливо:

— Ето играчката ви, господине. Махнах патроните, за да не би случайно да се нараните. Пък, току-виж, станала и някаква беля.

Присъстващите се разсмяха и понеже зрелището явно свършваше, мнозина си тръгнаха. Тогава Корнелиус, побеснял от подигравките, извика:

— Лесно е да ми се присмивате, когато сте седем срещу един!… Но ако тук се намира поне един честен човек, нека бъде мой секундант…

Той гледаше към бившите си приятели по оръжие. Капитан Бурке, който и във форта беше измежду неговите приятели, не можа да остане равнодушен.

— Готов съм да ви услужа, драги Ван Дайк — каза той, като излезе пред тълпата. — Какво е станало все пак?

Нещастникът се улови за въпроса като удавник за сламка.

— Гледайте, моля ви се! Този човек, когото не познавам, ме оскърбява. Моля ви, драги капитане, изяснете тази работа. Ще ме намерите на Пето авеню…

— Добре, заемам се с това.

Ван Дайк побърза да излезе и да потъне в нощната тъма.

Капитан Бурке, който като повечето офицери в армията беше ирландец, претендираше, че знае всички тънкости около уреждането на така наречените „въпроси на честта“. Той се приближи до Макдиармид и Евън Рой, поклони се вежливо и каза:

— Господа, нямам честта да ви познавам, но предполагам, че ритуалът по запознанството ще отпадне, щом ви кажа, че се обръщам към вас от името на моя приятел Ван Дайк.

И той подаде визитната си картичка на Макдиармид.

Той я пое с леко кимване, извади портфейла си и му връчи своята.

— Много ми е приятно да се запозная с вас. Ще бъдете ли любезен да предоставите воденето на преговорите на някого от вашите приятели?

— Тук е моят роднина господин Евън Рой. С него можете да уредите всичко.

Като се поклони вежливо, той отмина. Ирландецът и планинецът останаха сами.

Евън Рой изведнъж почувства нужда да се издигне на висотата на новата роля и понеже тънкостите на висшата дипломация се съчетаваха в съзнанието му с бутилка хубаво вино, той започна изискано:

— Не намирате ли, капитане, че разговорите ни по този деликатен въпрос могат да започнат в някое тихо сепаре на чаша хубаво вино?

— Чудесна идея! — извика офицерът. — На ваше разположение съм.

Двамата секунданти тръгнаха, без да се бавят, по стълбите към втория етаж на кафенето.

Отнякъде изведнъж се появи лейтенант Армстронг и се приближи до Макдиармид.

— Ти си полудял — каза му той тихо, като същевременно стискаше горещо ръката му, — как е възможно да се появиш в Ню Йорк, а и да започнеш цялата тази история, и то тъкмо след… Разбираш ли за какво те подсещам?… Нима искаш да се погубиш?

— Скъпи Франк, смелостта ми е възнаградена, щом ми се удаде да те видя. Нека това да е компенсацията за неприятните последствия от появяването ми тук. Но аз имам сметки, с които трябва веднъж завинаги да свърша. Трябваше да осигуря майка си и сестра си и най-накрая да накажа този безочлив човек…

— Че какво можеш да имаш с Ван Дайк? Не знаех, че се познават с него.

— Питаш ме какво имам против него? — попита с глух глас Макдиармид. — Тогава трябва да знаеш, че той разби моята кариера и погуби живота ми, той ме превърна в бунтовник и ме тласна към един път, от който няма измъкване, а единствено смърт или изгнание от родината. И всичко заради някакво мнимо нарушение, което тогава съвсем не го интересуваше. Ти помниш ли лошата характеристика, която ми лепнаха, и ме изключиха от Уест Пойнт. Много време ми отне, за да разбера със сигурност, че всичкото това зло дължа на Ван Дайк. Тогава той просто минавал по коридора, за да посети по работа генерала, погледнал през ключалката и ни видял с цигари в уста. Побързал да разтръби за това толкова високо, че комисията не могла да не му обърне внимание и да не провери, така че ни завари на местопрестъплението. Узнах това от един офицер, очевидец на този епизод. Учудваш ли се, че досега не съм ти казал и дума за това? Направих го, защото исках сам да накажа подлеца. Нали разбираш сега защо се появих тук? На бойното поле не ми се удаде да го накажа, защото той побягна.

— Разбирам всичко — каза Армстронг, — но това едва ли е оправдание за безумната ти постъпка. В тази минута трябваше да бъдеш в Канада, в Европа — навсякъде, но не и тук.

— Защо да се притеснявам за това, което може да ми се случи? Аз предреших съдбата си. Останало ми е само да забия куршум в главата на този подлец, а после да става каквото ще. Животът ми е свършен! Аз изгубих онова, което му даваше смисъл и цел. Исках да постигна сносно съществувание за индианците. А за останалото се интересувам толкова, колкото за ланския сняг. Но да оставим тази тема. Тя е лично моя… Как заздравява раната ти, мили приятелю? Научих, че си бил ранен със стрела в ръката. Ти и досега носиш превръзка.