Майн Рид - Златната гривна

Като усещаха вкусната трева пред себе си, конете на Франк Армстронг и на тримата индианци се носеха без подканяне все по-бързо към бивака под кедрите. Индианците вече отдавна бяха забелязали, че край огъня има само трима бели, настанили се мирно за почивка, и без особена предпазливост навлязоха в горския гъсталак.

Младият лейтенант се учуди много, когато вместо онези, които очакваше да види, зърна един свещеник в дълга дреха и бяла вратовръзка, вдълбочен в църковна книга.

— Добър ден, отче! — вежливо поздрави той, докато индианците разглеждаха почтително седналия край огъня свещеник.

Той вдигна изненадано глава, сякаш учуден от внезапния глас.

— Какво чудо! Пътешественици по тези места! Да ви благослови Бог!…

— Ваше преподобие — каза Франк, — няма ли да ни позволите да споделим с вас този бивак?

— Земята принадлежи на всички чеда по света — отговори „духовникът“. — Водата, тревата, дърветата и, дори дивечът, който се среща по тези места, принадлежат колкото на вас, господин офицер, толкова и на нас.

— Разбирам, че получихме позволението ви да се настаним тук — каза младият човек, слезе пъргаво от коня си и веднага започна да го разседлава. — Почтени отче, благоволете да ми кажете с кого имам честта да разговарям? Името ми е Армстронг, лейтенант от Дванайсети кавалерийски полк. На вашите услуги!

Свещеникът, който отново се бе задълбочил в четивото си, повдигна глава.

— Извинете ме, но вие като че ли ме попитахте нещо, господин офицер?

— Да — отговори Армстронг, като се понамръщи, — попитах ви за името. Аз съм офицер от федералната армия, достопочтени отче, и е не само мое право, но и задължение да научавам името на всеки бял, когото срещам по индианските земи.

— Сигурен съм, че ще извините моето невежество във военните дела, господин офицер. Много ми е приятно да ви съобщя името си и всичко останало. Аз съм отец Смитфилд, бакалавър по богословие от Кайена. Тръгнал съм за лагера на сиуксите, където може би ще ми се удаде да покръстя някого в християнската вяра.

— Сериозно ли говорите? — извика Франк. — И аз съм тръгнал към лагера на сиуксите, почтени отче. Ще можем да си правим компания.

Сега вече свещеникът остави настрана книгата си и почти цяла минута гледа мълчаливо младия офицер в очите.

— Сериозно ли казахте това? — попита той. — Не разбирате ли, че аз отивам при вожда, който е в непримирима вражда с американското правителство, и че само да се появите там, хиляди воини, жадни за кръв, ще ви разкъсат на парчета?

— Знам, но защо войникът да не опита това, което е решил един свещеник?

— Забравяте една важна особеност в случая. Червенокожите уважават дрехата на духовното лице. Те разбират, че аз отивам при тях не за територии или за кожи и че за подслона ще им заплатя. Това е причината, поради която аз без страх ще вляза в лагера им, а вие се излагате на сигурна смърт.

— Разсъжденията ви не са лишени от основание, но все пак съм решен да дойда с вас в лагера на сиуксите яли… да ви върна във форта.

— И едното, и другото няма да бъде много великодушно от ваша страна — отговори свещеникът. — Доколкото разбирам, вие искате аз да ви отведа при индианците.

— Много добре сте разбрали мисълта ми.

— Но помислете, моят сан не ми дава право да се намесвам като страна в светските дела. А и личното ми мнение е същото. Излиза, че аз, пратеникът на мира и любовта, трябва да заведа в лагера на Изправената мечка, великия вожд на сиуксите, един непознат за мене човек, който може да се окаже най-обикновен шпионин, който дебне това племе…

Франк Армстронг почувства цялата справедливост на това възражение и наведе глава.

— А откъде знаете, че аз не нося мирно предложение за сиуксите? Послушайте ме, отче, трябва да ви обясня намеренията си. Имам сведения, че при сиуксите се е появил вожд, който е със смесена кръв — наполовина бял и наполовина индианец. Той е станал жертва на недоразумение при белите и това го е тласнало към червенокожите. По това, което разказват за него, за решителността му, за военните му познания и начина на мислене, струва ми се, че е един от моите приятели — всъщност най-скъпият ми приятел от младежките години. Иска ми се да го предпазя от безумното начинание, което е започнал, да го разубедя в ползата от индианския бунт, който може да завърши пагубно за племето му… Ето защо трябва да вляза в лагера на сиуксите, а там… каквото е решил Бог!… Ако ми откажете съдействието си, отче, няма да ми остане друг изход, освен да ви върна във форт Лъки.