Майн Рид - Квартеронката

С някоя и друга пара в джоба и с много малко знания в главата аз бродех из улиците на Нови Орлеан и се чудех на всяка крачка.

След шест месеца кръстосвах същите улици с много малко пари в джоба, но с извънредно разширен запас от знания. През тези шест месеца бях придобил много по-обширен житейски опит, отколкото през които и да било шест години от предишния ми живот.

За този опит заплатих доста скъпо. Пътните ми пари се бяха стопили в кипежа на кафенета, театри, карнавали и квартеронски балове. Една част от тях бях оставил в онази банка, наречена фаро̀, която не връща нито главницата, нито лихвите!

Почти се страхувах да „направя равносметка“ на парите си. Най-после с усилие я направих и след като платих, каквото дължах в хотела, открих, че ми остават още точно двадесет и пет долара! Двадесет и пет долара, с които да преживея, докато пиша у дома и получа отговор, което щеше да трае най-малко три месеца, понеже говоря за времена, когато още не бяха въведени трансатлантическите пътнически параходи.

Шест месеца бях смело прегрешавал. Сега бях преизпълнен с разкаяние и с желание да поправя грешките си. Дори нямах нищо против да си намеря някаква служба. Ала бездушното ми класическо образование, което не бе успяло да ме научи да пазя кесията си, не можеше да ми помогне да я напълня отново; и в целия този шумен град аз не можех да намеря никаква служба, за която да съм подходящ. Без приятели, с понижен дух, малко отвратен, не малко загрижен за близкото си бъдеще, скитах из улиците. Познатите ми ставаха от ден на ден все по-малко. Не ги виждах вече в обичайните им свърталища — свърталищата за удоволствия. Къде се бяха дянали?

В тяхното изчезване нямаше нищо тайнствено. Беше средата на юни. Беше станало непоносимо горещо, а живакът на термометъра се качваше всеки ден все повече. Той вече играеше около 100° по Фаренхайт 25 25 100° Фаренхайт = 38° Целзий. — Б.пр. . След седмица или две можеше да се очаква ежегодният, но нежелан посетител, известен с прякора „Жълтия Джак“, от когото еднакво се бояха и млади, и стари; именно ужасът от него подгонваше модния свят на Нови Орлеан като прелетни птици към по-северни места.

Аз не съм по-смел от другите хора. Нямах никакво желание да се запозная с този страшен демон на блатата и си помислих, че и за мене ще е по-добре да се махна от неговия път. За това беше нужно само да се кача на борда на някой параход, който да ме отведе нагоре по реката, в град извън обсега на тази тропическа малария, която е тъй неизменно свързана с vomito 26 26 Vomito (итал.) — повръщане. — Б.пр. .

По това време Сейнт Луис беше най-привлекателното име и аз реших да отида там; но сам не знаех как щях да живея в този град, тъй като средствата ми щяха да стигнат само колкото да ме стоварят там.

След като размислих, видях, че това няма да бъде „от трън, та на глог“, и затова решението ми да отида в Сейнт Луис се затвърди. И тъй, аз опаковах своите impedimenta 27 27 Impedimenta (лат.) — багаж, вещи. — Б.пр. и се качих на борда на парахода „Красавицата на Запада“, отправящ се към далечния „Град на могилите 28 28 „Град на могилите“ — понякога така наричат гр. Сейнт Луис поради разположението му. — Б.пр. “.

В обявеното за тръгване време бях на борда, но от мисисипски параход не трябвало да се очаква точност и ето че бях подранил най-малко с два часа.

Не пропилях времето си, а го прекарах доста полезно, като разгледах чудноватия кораб, на който се бях качил. Казвам чудноватия, защото параходите, които плават по Мисисипи и притоците й не приличат на параходите на никоя друга страна, дори не и на тези, които се използват по Атлантика или в Източните щати.

Те са изключително „речни параходи“ и не могат да устоят на никакво морско вълнение, макар че се е случвало някои техни безразсъдни собственици да рискуват и да слизат по крайбрежието от Мобил до Галвестън, Тексас 29 29 Мобил (щата Алабама) и Галвестън (щата Тексас) — градове на брега на Мексиканския залив. — Б.пр. .

Корпусът им е като на морските параходи, обаче съществено се различава от тях по дълбочината на трюма. Той е толкова плитък, че има много малко място за товар, а главната палуба е само няколко инча над водолинията. Когато корабът е тежко натоварен, вълните прехвърлят борда. Машините са разположени на долната палуба; там се намират и огромните чугунени котли, и огнищата, или „пещите“, които по необходимост са големи, понеже двигателната сила се получава от дърва. Поради малкия обем на трюма по-голямата част от товара е струпана на палубата и навред, където няма машини и котли, може да се видят бали памук, бурета с тютюн или чували царевица на купища високи няколко метра. Такъв обикновено е товарът на параход, който пътува надолу по реката. На връщане стоките са, разбира се, по-други — сандъци с мебели, земеделски сечива, галантерия, доставена с параход от Бостън, чували с кафе от западноиндийските острови, ориз, захар, портокали и други продукти на тропическия Юг.