Майн Рид - Квартеронката

Забавям се за миг, за да се полюбувам на воина с нашарено лице 7 7 Индианските воини нашарват лицата си с бои, за да изглеждат по-страшни. — Б.пр. , пришпорил дивия си кон по твоя бряг, да се порадвам на гъвкавите дакотски девойки 8 8 Дакота — северноамериканско индианско племе. — Б.пр. , които се къпят в твоите кристални вълни, и после поемам отново напред, покрай „Скалистия корниз“, покрай богатите с руди брегове на Галина и Дубюк, покрай въздушния гроб на дръзновения рудокопач 9 9 Въздушният гроб на дръзновения рудокопач — „Гробът на Дубюк“, една от високите скали по горното течение на Мисисипи, място с голяма известност. Там е било жилището на първия труженик на минното дело по тези места, който получил концесия още от мексиканското правителство, преди Съединените щати да разширят владенията си върху територията на Луизиана, на самия връх на скалата Дубюк издигнал за себе си гробница и сложил на нея кръст с надпис. След смъртта му според неговото желание тялото му било положено на голям плосък камък в тази гробница и останало там, обвито със саван, изложено на погледа на всеки пътник, който би си направил труда да се изкачи на върха на скалата. Прозорците на гробницата са защитени с железни решетки, през които костите на рудокопача още може да се видят да гният там, където са били положени. — Бел.авт. .

Ето стигам мястото, гдето мътната Мисури яростно се нахвърля върху тебе, решила сякаш да те отбие от твоя път. Разлюлян в моето леко кану, наблюдавам борбата. Жестока, но кратка е тя, защото ти удържаш победа и покорената ти съперница е принудена да влее златния си данък 10 10 Златният данък — цветът на Мисури е жълт. Тя получава този цвят от един от най-големите си притоци — Йелоустоун. След вливането на Мисури водите на Мисисипи приемат оттенъка на нейния „могъщ брат“. — Бел.авт. в твоето течение, което величествено се понася напред!

Твоите победоносни вълни ме отнасят още по̀ на юг. Виждам огромни зелени могили — единствените паметници на древно племе, което някога е бродило по твоите брегове. Близо пред себе си сега виждам жилища на съвсем друг народ. Виждам островърхи покриви да се издигат в небето, сводове и кубета да блестят на слънцето, дворци да се редят по твоите брегове и дворци да плават по твоите вълни. Виждам огромен град-метрополис 11 11 Метрополис — многохиляден, по начало столичен град. — Б.пр. !

Но не се бавя дълго тук. Жадувам за слънчевия Юг, отдавам се отново на твоето течение и се понасям напред.

Ето, отминавам широкото като море устие на Охайо, а после и устието на друг от най-могъщите ти притоци, прославената „Река на равнините 12 12 „Река на равнините“ — име, с което наричат река Аркансо. — Б.пр. “. Колко различни са сега твоите брегове! Погледът ми не среща вече нито отвесни чукари, нито надвиснали скали. Ти си се отклонил от планините, които сковаваха твоя бяг; сега се лееш широко и свободно и си проправяш път през собствените си наноси. Самите ти брегове са дело на твоите лични прищевки — ти си ги изградил от тиня, изхвърлена в минути на волна игривост, и всеки миг, когато пожелаеш, можеш да разкъсаш тяхната преграда. По бреговете ти отново се нижат гори — гори от исполински дървета: клонести платани, високи божурови дървета и жълтозелени тополи, които се издигат на стъпала от самия ти бряг. Гори покриват твоите брегове и останки от гори носиш ти по своите широки гърди!

Отминавам твоя последен приток, чиито червени води обагрят леко вълните ти. Плъзгам се надолу по твоята делта, покрай места, прославени поради страданията на Де Сото 13 13 Де Сото, Ернандо (1500–1542) — испански изследовател, открил Мисисипи в 1541 г. — Б.пр. и смелите приключения на Ибервил 14 14 Ибервил, Пиер (1661–1706) — французин от Канада, мореплавател и изследовател на Северна Америка, основал в 1698 г. френската колония Луизиана. — Б.пр. и Ла Сал 15 15 Ла Сал, Рене Робер Кавелие (1643–1687) — френски пътешественик и изследовател, пръв пропътувал Мисисипи до самото й устие. — Б.пр. .

И тук душата ми достига върха на възторга. Слепи за красотата трябва да са очите и сърцето на онзи, който може да те съзерцава тук, в твоите южни предели, без да изпита тръпките на най-възвишено възхищение!

Любувам се на чудните гледки, които неспирно се сменят пред погледа като в някоя вълшебна приказка или като изгледите в някоя „панорама“. Няма по-хубави от тях на земята — няма гледки, които да могат да се сравнят с твоите околности! Нито край увенчаните със замъци рейнски скали, нито по бреговете на древното Средиземно море, нито из островите на Западна Индия. Не! Нийде по света няма такива гледки, никъде нежната хубост не се съчетава така хармонично с дивата прелест.