Майн Рид - Квартеронката

Казах „живописни“. Тази дума не ме задоволява, но не мога да се сетя за друга, която да изкаже мисълта ми, Трябва да употребя сравнението „живописно прекрасни“, за да изразя възхищението си от гледките по тези брегове. Без никакво колебание аз ги обявявам за най-хубавите в света.

Не ги гледам само с безстрастния поглед на наблюдател. Не мога да откъсна гледката от туй, което е свързано с нея — не в миналото, а в настоящето. Гледам порутените замъци по Рейн и тяхната история събужда у мене чувство на отвращение към това, което е. Гледам сегашните модерни домове и техните обитатели и се изпълвам със същото отвращение към това, което е било. И в залива на Неапол изпитвам пак същото чувство, а когато обикалям около парковете на английските лордове, аз ги виждам през ограда от неволи и дрипи, тъй че тяхната красота изглежда като измама!

Само тука, по бреговете на тази величествена река, навред съзирам благосъстояние, широко пръсната просвета и спокойствие за всички. Тук почти във всяка къща срещам изтънчения вкус на висша цивилизация и възможност за щедро гостоприемство. Тук мога да разговарям с хиляди хора, чиито души са свободни — не само политически, но свободни от груби заблуждения и слепи предразсъдъци; тука, накъсо казано, срещнах не съвършенството, защото то принадлежи на далечното бъдеще, но най-напредналата цивилизация, достигната досега на земното кълбо.

Една тъмна сянка се мярка пред моя поглед и сърцето ми се свива от внезапна болка. Това е сянката на човек, човек с черна кожа. Той е роб!

За миг или два цялата гледка ми се вижда черна! На какво да се възхищавам тука — в тези полета със златна захарна тръст, разлюляна царевица и белоснежен памук? На какво да се възхищавам в тези великолепни дворци с техните оранжерии, цъфтящи градини, клонести сенчести дървета и прохладни беседки? Не е ли всичко това плод само на потта на роба!

Сега гледам, но не се възхищавам. Гледката е изгубила своя couleur de rose 45 45 Couleur de rose (фр.) — розов цвят — Б.пр. и пред очите ми се простира мрачна пустош. Размишлявам! Бавно, постепенно облакът се разсейва и блясъкът се връща. Аз размишлявам и сравнявам. Вярно, този с черната кожа е роб… но не доброволен роб. Тази разлика поне е в негова полза.

В други страни — и моята между тях — аз също виждам роби наоколо си, и то далеч по-многобройни. Не роби на една отделна личност, а на цяла общност от личности… класа… олигархия. Не роби на corvée 46 46 Corvée (фр.) — ангария. — Б.пр. — крепостници на феодала, — а жертви на съвременния му представител — данъка, който е чисто и просто негов заместник и последиците му не са по-малко гибелни.

Честна дума, аз поддържам, че робията на луизианския чернокож не е тъй унизителна, както игото на белия плебей 47 47 Плебей — прост гражданин, не благородник. — Б.пр. в Англия. Бедният къдрокос илот 48 48 Илот — роб, безправен жител на древна Спарта. — Б.пр. е жертва на завоевание и може да претендира, че стои в почетните редици на военнопленниците. Той не е пожелал собственото си робуване, докато ти, бакалино, месарю и хлебарю… да, и ти, прекрасен мой градски търговецо, който се ласкаеш от мисълта, че си свободен гражданин — вие доброволно сте станали роби; вие сте верни на политическата шмекерия, която ежегодно отнема половината от плодовете на вашия труд; която ежегодно изисква няколкостотин хиляди души от вашата класа да отидат в изгнание, та да не гангренясате и да не умрете всички като цяло. И всичко туй дори без да роптаете. Не, още по-лошо — вие сте винаги готови да викате „Разпни го!“, ако някой се опита да се противопостави на това положение, винаги сте готови да прославяте всеки човек и всяко предложение, което заякчава оковите ви с още един нит!

Дори сега, когато пиша, човекът, който най-малко ви обича — този, който в течение на четиридесет години, всъщност през целия си живот, е бил ваш планомерен враг, — е най-обичаният измежду всички ваши управници! Дори сега, когато пиша, фойерверкът се върти пред вашите очи, ракети и бомбички услаждат вашия слух и вие с крясъци ликувате за решенията на един договор, чиято единствена цел е да подсили вашите вериги! А само преди някакви си дванадесет месеца вие приехте с не по-малко въодушевление една война, която бе също тъй против вашите интереси и вашите свободи 49 49 Авторът намеква за английския държавник и министър-председател лорд Палмерстън (1784–1865), който е провеждал колонизаторска политика. Той е бил вдъхновител на много завоевателни войни, както и на Кримската война (1853–1856). — Б.пр. . Жалка самоизмама!