Майн Рид: Бялата ръкавица

— Да, сър 3 3 Сър — дума, изразяваща уважение при обръщение към мъж, а освен това — титла, която се дава в Англия на посветените в рицарско звание. Титлата не е наследствена. Б. пр. . Изпрати го по мене и ми каза да ви попитам дали ще отговорите. Понеже ви нямаше вкъщи, аз го донесох тук. Дано да съм постъпила правилно, сър!

— О, разбира се! Но как знаехте къде да ме намерите? Моят слуга Ориол е с отрязан език, значи той не може да ви е казал къде съм.

— Той ми показа със знаци, че сте тръгнали по този път, сър. Предположих, че ще ви срещна тук; а татко каза, че може би за вас е важно да получите писмото веднага.

Алена кръв обагри бузите на девойката, докато обясняваше това. Тя знаеше, че е направила повече, отколкото баща й бе поръчал; той й бе казал само да остави писмото в Стоун Дийн — жилището на Хенри Холтспър.

Кавалерът, зает с писмото, не забеляза нито руменината, която заля лицето й, нито смущението й.

— Много любезно от ваша страна — обърна се той с благодарност към момичето, след като прочете писмото. — Баща ви е бил прав. Извънредно важно беше да получа това писмо навреме. Можете да му кажете, че отговор няма. Трябва да отговоря, като се явя лично, и то веднага. Но кажете, мис Бетси, с какво мога да ви се отплатя за милата услуга? Искате ли панделка за хубавата ви черна коса? Какъв цвят да бъде? Мисля, че синя — като тези цветя — няма да ви отива много. Или да бъде червена?

Тия думи, казани с добро намерение, прозвучаха неприятно за тази, към която бяха отправени. Не това би искала да чуе тя.

— Благодаря, сър — каза тя с глас, който издаваше гордост или някакво друго неподозирано чувство. — Хубава панделка не би отивала на острата ми, грозна коса. Стигат ми тези цветя!

— 0, госпожице Бетси! Такова украшение ще отива на хубавите ви къдрици, та вие сама знаете, че те не са нито остри, нито грозни. Не, ако откажете да вземете панделката, тогава ще ви дам пари, за да си купите нещо друго. Не ще позволя да остане невъзнаградена голямата услуга, която ми направихте. Вземете тази златна монета и си купете каквото искате — шал, дреха или ръкавици, каквото искате.

За изненада на кавалера щедростта му бе отхвърлена — не с презрение, а с чувство на тъга, и то така явна, че той би я забелязал, ако имаше дори най-малко подозрение за причината й.

— Е, добре — каза той, връщайки монетата обратно в кесията си. — Съжалявам, че не ми позволявате да ви изкажа малка благодарност за вашата любезност. Може би друг път ще ми се удаде възможност. А сега трябва да вървя. Писмото, което ми донесохте, ме вика там — незабавно. Много благодаря, госпожице Бетси, и всичко хубаво.

Едно докосване на шпорите накара буйния кон да се намери в средата на пътеката; конникът го насочи към главния път, който водеше към Ъксбридж, и скоро се скри зад завоя, изгубвайки се от очите на тъмноокото момиче, чийто поглед, изпълнен с любов и страдание, го проследи, докато изчезна.

Момичето се заслуша в звука на отдалечаващите се копита, който ясно долиташе откъм твърдо утъпкания път. После, свеждайки поглед, то остана мълчаливо под едно дърво — мургавото му лице потъмня още повече от мрачната сянка, която го покриваше сега. Но това мълчание не продължи дълго. — Бих приела панделката — каза то тихо, — ако ми бе дадена като подарък. Но не беше така. Не. Той ми я предложи като възнаграждение. А парите! Това беше още по-лошо! Защо не ми предложи една къдрица от косите си? О! Бих предпочела това пред всичките златни монети в кесията му, пред всичките коприни из магазините в Ъксбридж. Той каза, че косата ми е хубава — два пъти го каза. Наистина ли мисли така? Или ме подиграва? Моята коса не е хубава, макар и други да са ми казвали, че я харесват. Бих искала да е руса вместо черна, като косата на госпожица Мериън Уейд. Тогава може би щеше да бъде хубава! Синьото не ми отивало, каза той. Това ти се пада, омразен цвят! Никой вече няма да види сини цветя в косите на Бет Денси.

С тези думи момичето измъкна изпод гребена в косите си китката от камбанки и я захвърли.

— Уил ми ги даде — продължи то. — Откъсна ги само преди час. Какво ли ще каже, ако ги види сега? Ах! Много ме е грижа! И защо пък? Той не ми е никакъв. Ни най-малко. Днес ги носих не заради него, а за този, за когото мисля. Ако знаех, че не обича синьо, можех да набера от червените цветя в старата градина на Стоун Дийн, когато минавах през нея. Колко жалко, че не знаех кой цвят той най обича!