Майн Рид - Бялата ръкавица

— Защо пък не?

— Защото — защото могат да станат неприятности. Може би този странен благородник не подозира чия е ръкавицата. Взел я е от пътя и я поставил на шапката си — от каприз може би или от самохвалство. Чувала съм да носят такива неща без особена причина. Нека я задържи и да я носи, щом му харесва. Не ме е грижа, докато не научи чия е. Не казвай никому. Ако татко чуе или Уолтър — о! Уолтър, колкото и да е млад, ще поиска да се дуелира с него, а аз не се съмнявам, че Черния конник е много опасен, съперник.

— О, Мериън! — извика Лора, изплашена само от мисълта за подобно нещо. — Аз няма да кажа, но и ти недей. За нищо на света недей! Нека задържи ръкавицата; колкото и нечестно да я е получил, не ме е грижа, мила братовчедке, щом това не те излага.

— Няма опасност — промълви Мериън поверително, щастлива, че така лесно избягна затрудненото положение, от което се боеше.

В този миг тихият разговор на братовчедките бе прекъснат от приближаването на Уолтър, който водеше кавалера към отбрания кръг.

Младежът изпълни задължението си на домакин с истинско дворцово изящество, спазвайки обещанието си да представи кавалера па всички; за няколко секунди Хенри Холтспър прибави много пови имена към списъка на познатите си.

Да те представят изведнъж на много хора и да успееш да се представиш добре не е лесно, но смелостта, която отличи кавалера при срещата му с Гарт и разбойниците, още веднъж се прояви сред това по-внушително, а може би и по-опасно общество.

Батареята от светнали очи не го смути и той отвърна на приветствията на тия хора с оная сдържана самоувереност, присъща на истинския благородник.

Само когато бе представен на последния от групата — странно, че Мериън Уейд трябваше да бъде последна, — тогава само можеше, да се забележи и нещо друго освен церемониалната официалност при запознанството. Тогава внимателният наблюдател можеше да открие в разменените погледи нещо повече от любезност, колкото бързи и крадливи да бяха тия погледи, за да не бъдат забелязани. Никой изглежда не подозираше, че Мериън Уейд и Хенри Холтспър са се срещали преди, и все пак те се бяха срещали често — често се бяха гледали в очите, — но не бяха си продумали!

Колко бе копняла Мериън да чуе гласа, който сега, нежен и сериозен, звучеше в ушите и като прекрасна музика!

Но той не говореше с езика на любовта. За това тук нямаше възможност. Те бяха обкръжени от наблюдателни очи, от уши, напрегнати да чуят всяка разменена помежду им дума. Нито намек за нежното чувство, което и двамата жадуваха да излеят — нито сричка от него не можеше да ре размени.

При такива обстоятелства разговорът между влюбени едва ли е приятен. Той е дори досаден; затова и двамата с облекчение посрещнаха една случка, която привлече вниманието на тълпата и ги освободи от обхваналата ги неловкост.

Тази навременна случка беше пристигането на група изпълнители на танца морис 29 29 Морис — мавритански танц, игран по онова време в Англия. Изпълнявал се е с кастанети, дайрета и др. Б. пр. . Танцьорите бяха завършили репетицията си извън лагера и сега дойдоха и започнаха представлението си пред високия насип, върху който сър Мармадюк и приятелите му се бяха настанили, за да виждат по-добре.

Танцьорите бяха от двата пола — момичета и мъже. Момичетата бяха облечени в пъстри корсажи и поли, а мъжете — с ризи, чисто изпрани за случая. Ръцете и краката им бяха обвити със светли панделки, от жартиерите им висяха звънчета и други украшения по истинската мавританска мода.

Някои от тях бяха облечени в характерни костюми: един представяше смелия разбойник Робин Худ 30 30 Робин Худ — легендарен герои на английския народ, неумолим враг на потисниците нормандци, любимец на селячеството, защитник на бедните, човек, близък на всеки, който се нуждаел от помощ. В Средните векове били създадени много балади за този може би обикновен разбойник-герой. Б. пр. , друг — верния му лейтенант Малкия Джон, трети — Веселия отец Тък, и т.н.

Няколко от момичетата бяха също в специални костюми. Те представляваха Девойката Мариан, Майската царица и други познати герои от селските приказки.

Скоро танцьорите привлякоха вниманието на всички. По-скромните гости на сър Мармадюк, дошли на тържеството, което той така щедро им устрои, се върнаха в лагера и сега с изписано по лицата им удоволствие стояха струпани около терпсихорейците 31 31 Терпсихора — музата на танците и музиката и древна Гърция. Б. пр. .