Мариан Реняк - Опасните пътеки

Стария извади от бюрото си цигара. Почерпи Юзек, после мен. Рядко правеше такъв жест, самият той не пушеше. С удоволствие запалих. „Мога ли да не приема такава задача?“ — помислих си. Направих жест, че искам думата. Обаче Стария ме изпревари.

— Задачата е опасна — заяви. — Няма защо да се лъжем. Не приемайте нашето предложение като служебно нареждане. Нямаме намерение да ви налагаме мнението си. Впрочем все още можете да помислите, макар че не разполагаме с много време…

Развълнува ме това, което чух. Та нали то беше отличие, и то не какво да е! Колко пъти съм мечтал да взема участие в някоя „голяма операция“. Приех предложението на шефа без колебание.

— Моля за по-нататъшните разяснения — обърнах се към Стария, може би прекалено уставно.

— Легендата, която ще използуваш — отвърна с видимо облекчение той. — е разработена в общи черти. Подробностите ще обсъдите с майора и поручика — Стария посочи моя началник и Юзек, ръководителя на секцията. — Трябва да научиш безпогрешно ролята си наизуст. Ще получиш подробно разработената биография на Хенрик. Ще играеш ролята на бивш войник от Националните въоръжени сили, който заедно с Швентокшиската бригада под командуването на Бохун е преминал с хитлеристката армия на запад, в американската окупационна зона в Германия. След това си бил прехвърлен обратно в Полша заедно с разузнавателно-диверсионна група. Работиш за диверсионно-разузнавателния център, който е трябвало да установи връзка с главатаря на бандата. Сега се представяш под фалшиво име. На Запад са ти дали фалшиви документи. В противен случай ДС би те издирвала като бивш член на НВС. Не си се възползувал от амнистията, не си се разкрил. Продължаваш да се „бориш“. Така в телеграфен стил изглежда легендата. Ще получиш документи на името на Мариан Сковронски.

Стария млъкна. Погледна часовника си. — За мен е време, другари. Трябва да се подготвят документите за Хенрик — обърна се той към началника ми, — да се направят няколко документиращи снимки, особено от неговия живот „на Запад“. Още утре трябва да пристъпите към интензивна работа. Остават ви само десет дни. Другите няколко дни оставете за мен, за да обсъдим с Хенрик задачата. Аха… още нещо. Акцията трябва да се пази в строга тайна. Хенрик не бива изобщо да се показва в нашата сграда. Засега всички знаят, че той е в отпуска, после ще измислим нещо. За въпросната операция могат да знаят само заинтересованите.

Стария завърши. Погледна през прозореца. Пред сградата на Воеводското управление за обществена сигурност го чакаше колата му, черният ситроен.

Срещахме се извън сградата на Воеводското управление. Действително работехме много интензивно. Вживяването в кожата на Хенрик изискваше да се обмислят нови и нови детайли, които възникваха непрекъснато, докато се подготвях за новата си роля.

„Ще успеем ли да предвидим какво ще бъде най-същественото в дадена ситуация?“ — с такъв въпрос завършвахме най-често с Юзек нашите обсъждания.

„Кой, впрочем, успява да предвиди какви ситуации ще възникнат?“ — питах вече само аз мислено.

Ролята ми не се свършваше с една среща. Предвиждаше се да се води дълго време подетата игра. Затова се налагаше да се обмислят различни варианти, спокойно, с желязна логика и точност.

Не познавахме особено добре противника, а той беше извънредно хитър. Благодарение на това бандата беше се измъквала от много засади. Значи трябваше да я разложим отвътре.

Майорът неведнъж подчертаваше важното значение на първата среща с главатаря на бандата. Нямаше начин да предвидим как ще реагира той тогава. Без съмнение ще анализира особено бдително първия разговор с мен, няма да повярва на голите думи, ще се опитва да ме проверява и да се убеждава дали наистина аз съм представителят на онези от чужбина.

Затова толкова често се връщахме към легендата, с която трябваше да се представя. Не очаквахме много от първата среща. Първоначално имах за задача да спечеля доверието на бандита, да убедя нейните членове, че са се свързали с този, с когото трябва. Едва след това можеше да се пристъпи към неутрализиране на дейността на бандата.

Обаче финалът на акцията беше далече, а очертанията му бяха неясни. Над този въпрос работеха няколко опитни офицери. Раждаха се концепции за смели, понякога дори щури акции, после пък — за прекалено предпазливи. Въвеждането на свой човек в щаба на бандата откриваше възможности за съвършена оперативна комбинация. Затова се прие условието да се стигне до финала без нови жертви, без проливане на кръв. При този вариант се изключваше напълно прекият сблъсък с бандата. Обратният вариант би довел до нови жертви сред местното население и загуби сред нашите.