Майк Резник - Оракула

— Ами давай — изтърси със същата груба прямота, — слушам те.

— Защо се опитваш да я подмамиш да дойде в Порт Маракайбо?

— Вече ти казах защо.

— Помня какво ми каза. Сега обаче искам да ми обясниш още нещо.

— Питай.

— Откъде знаеш, че тази идея е твоя?

— Тя не е телепат — заяви уверено Чандлър. — Онзи, който ме нае, дори е прекарал известно време с нея преди години.

— Не й трябва да бъде телепат — упорстваше Нефрит.

— Май не ти схващам логиката.

— Нали сам каза, че тя вижда безброй варианти на бъдещето и влияе върху събитията, за да се сбъдне онова, което тя желае. Може пък да е избрала бъдеще, в което ти идваш в Порт Маракайбо и измисляш точно такъв план.

— Съмнявам се — изсумтя Чандлър. — Но дори да е вярно, какво от това? Задачата ми е да я измъкна от онази планета.

— Ами ако не иска да тръгне с тебе? Представи си, че просто има нужда от повод, за да се махне от Хадес.

— И каква може да е причината?

— Мен ли питаш? — намръщи се Кралица Нефрит. — Само искам да се уверя, че тя не ти дърпа конците и в момента.

Той въздъхна.

— Отговорът на всичките ти въпроси е — не знам. Но не мисля, че ме манипулира. Не вярвам да има чак такава сила, а ако я имаше, едва ли биха успели да я задържат някъде, например на Хадес, против волята й. Дори и да ми влияе, за да я измъкна от планетата, защо да се притеснявам от това? Само ми улеснява работата.

— Не съм сигурна — възрази жената. — Нещо ме безпокои, и то много. Ако манипулира тебе, значи манипулира и мен, а това изобщо не ми харесва.

— Не си представям какво бихме могли да направим, за да успокоим тревогите ти.

— Можем да се откажем от плана, при това веднага.

— Няма да стане — натърти Свирача. — Сключил съм сделка.

— Ами ако тя иска да започне война с Демокрацията? Току-виж, Краеф Тимо е единственият влиятелен Син дявол, който се противопоставя на плановете й, а тя полека те подтиква да го убиеш.

— Щом е способна да направи това от половин милион километра, защо не избере бъдеще, в което той се задавя с някоя хапка или пада по стълбите, за да си строши врата?

— Не знам защо — призна Нефрит, но изражението й стана още по-неотстъпчиво. — Колкото повече мисля за всичко това, толкова по-неясно става.

— Виж какво — подхвана Чандлър, — или имаме свободна воля, или нямаме. Можем ли да избираме, значи изборът ни е правилен. Ако не можем, значи и без това не ни е по силите да променим нищо. Има ли смисъл да си хабим нервите?

— Има, защото съществува още една възможност — да спрем незабавно, стига да решим.

Свирача се засмя.

— Но дали ще си сигурна, че онази жена не си е променила намеренията и не е избрала бъдеще, в което да се откажем?

Кралица Нефрит се прегърби уморено на стола.

— Има ли край всичко това?

— Кое — надлъгването със съдбата ли? — попита Чандлър. — Няма. Затова е по-добре изобщо да не си задаваш такива въпроси.

— Не те ли дразни мисълта, че вероятно постъпките ти, всяко твое хрумване просто не е рожба на ума ти?

— Не. Те са си мои. Дори и да ни манипулира, Оракула не е избрала мислите и не ги е сложила в главата ми. Само е нагласила нещата така, че да стигна точно до този план… А и не виждам какво друго да направя. Ако тя ме насочва, положението си остава такова, независимо дали ще очистя Краеф Тимо или ще стоя по-далеч от него.

Нефрит обмисли думите му.

— Е, поне си настроен доста практично. Но за мен това не е достатъчно. Предполагам, че и някой звяр в джунглата може би се отнася така към живота.

— Повечето си време прекарвам тъкмо сред зверовете от джунглата — изрече Чандлър. — Сред тях не можеш да намериш същество с високо кръвно или болно сърце. Вероятно им е известно нещо, за което ние дори не се сещаме.

— Те не мислят — натърти Нефрит. — Просто действат.

— Грижат се да са на топло и сухо, при това добре нахранени — отбеляза Свирача. — В края на краищата и повечето хора се задоволяват с това.

— Хавиер, разговорите с тебе не са особено приятни — подметна жената. — Идвам да споделя сериозните си съмнения, а ти ми приказваш за животни.

— Утешителните приказки не вършат работа в моя занаят.

— Знам. Както се оказва, ще трябва да взема решението си, без да разчитам на тебе.

— Какво трябва да решаваш?

— Дали да ти помогна, или да те възпра — откровено призна Нефрит.

— Ще ти бъда особено признателен за подкрепата, но мога да изпълня задачата си и сам — не по-учтиво я увери Чандлър. — И настоятелно те съветвам да не ми пречиш.