Ерих Ремарк - Триумфалната арка

Момичетата бяха събрали пари и подариха на Роланд шест плетени стола за ресторанта й. Съдържателката й подари една каса, Равик — две мраморни маси, които подхождаха на столовете. Той беше единственото външно лице и единственият мъж.

Вечерята почна в шест часа и пет минути. Съдържателката седеше на почетното място. Роланд беше от дясната, а Равик от лявата й страна. По-нататък следваха новата управителка, помощник-управителката и момичетата.

Ордьоврите бяха отлични. Страсбургски гъши дроб, домашна баница с месо и старо шери към тях. На Равик донесоха бутилка водка. Мразеше шери. После поднесоха калкан с вино Мьорсо от 1933 година. Рибата беше от същото качество като в „Максим“. Виното бе леко, младо и подхождащо за яденето. След това имаше пресни зелени аспержи, печено пиле, хрупкаво и крехко, вкусна салата със съвсем лек дъх на чесън и към всичко това вино Шато Сен Емилиои. В горния край на масата пиеха бутилка „Романе конти“ от 1921 година.

— Момичетата не го харесват — заяви съдържателката. Равик го хареса. Поднесоха му втора бутилка. Той се отказа в замяна на това от шампанското и шоколадовия крем. Към виното той и съдържателката ядоха сирене „Бри“ с пресен бял хляб.

Разговорът на масата напомняше разговор в пансион за девици. Подарените столове бяха украсени с панделки. Касата лъщеше. Мраморните маси светеха. В залата витаеше някаква тъга. Съдържателката беше в черно. С брилянти. Но не много. Една брошка и един пръстен. Прекрасни синьобелезникави камъни. Никаква корона, при все че бе станала вече графиня. Беше жена с вкус. Обичаше брилянтите. Каза, че днес рубините и изумрудите са опасни. Брилянтите са по-сигурни. Бъбреше с Роланд и Равик. Беше образована, приказките й бяха приятни, весели и духовити. Цитираше Монтен, Шатобриан и Волтер. Белите й, леко синкави коси блестяха над умното и насмешливо лице.

В седем часа след кафето момичетата станаха като послушни пансионерки. Благодариха учтиво на съдържателката и се сбогуваха с Роланд. Съдържателката остана още малко. Поръча да донесат арманяк, какъвто. Равик досега не бе пил. Момичетата, които бяха останали на пост в залата, се появиха измити, с много по-малко грим, отколкото когато са на работа и с вечерни рокли. Съдържателката почака, докато поднесоха риба и на новодошлите. Размени по няколко думи с всяка от тях и им благодари, че са се жертвали да работят през този час. След това много мило се сбогува.

— Роланд, ще ви видя ли преди да заминете…

— Разбира се, госпожо.

— Мога ли да ви оставя арманяка? — обърна се тя към Равик.

Той й благодари. Съдържателката излезе. Истинска дама от висшето общество.

Равик взе бутилката и седна до Роланд.

— Кога заминаваш? — попита я той.

— Утре следобед в четири и седем минути.

— Ще дойда на гарата.

— Не, Равик, не може. Годеникът ми ще пристигне тази вечер. Заедно ще заминем. Разбираш защо не можеш да дойдеш, нали? Ще се учуди.

— Естествено.

— Възнамерявам да купим още някои работи утре сутринта и да изпратим всичко преди заминаването ни. Тази вечер ще се преместя в „Белфор“. Хубав, евтин и чист хотел.

— Там ли е отседнал и годеникът ти?

— Не, разбира се — каза изненадано Роланд. — Не сме женени още.

— Забравих.

Равик знаеше, че това не е преструвка. Роланд беше буржоазка, която е работила. Нямаше значение дали в девически пансион или в публичен дом. Сега напускаше работата; всичко се бе свършило и тя се връщаше към своя буржоазен мир, без да отнесе каквато и да е следа от другия. Така беше и с много други проститутки. Някои от тях ставаха отлични съпруги. Да си проститутка, значеше да имаш сериозна професия, а не порок. Съзнанието за това ги спасяваше от пълно падение.

Роланд взе бутилката с арманяка и наля отново чашата на Равик. След това извади от чантата си едно листче.

— Ако решиш някога да напуснеш Париж — ето новият ни адрес. Можеш да дойдеш, когато пожелаеш.

Равик погледна бележката.

— Имам две имена — каза Роланд. — Едното е за първите две седмици. Моето. А след това името на годеника ми.

Равик прибра бележката в джоба си.

— Благодаря, Роланд. Засега оставам в Париж. Освен това годеникът ти би се учудил сигурно, ако внезапно довтасам.

— Казваш това, защото не исках да дойдеш на гарата ли? Това е нещо друго. Давам ти бележката в случай, че някога ти се наложи да напуснеш Париж. И то набързо.

Той вдигна глава и я погледна учудено.

— Защо?

— Слушай, Равик — отвърна тя. — Ти си бежанец.