Ерих Ремарк - Спирка на хоризонта

— Надявам се, че не съм ви разбрала добре, Мърфи. Не ми е ясно предложението ви. Говорихте, като че ли се намирате в монтьорска работилница. Щяхте да сте по-ясен, ако дадете път на желанията да галопират пред маниерите ви. Нека да забравим този разговор.

Мърфи бе сразен. Не можа да улови промяната и дори и не забеляза завоя, който направи тя, без да потвърди и без да се обвърже. Понечи да я прекъсне, но тя не му позволи.

— Разговорът е приключен.

Той искаше да й отвърне, но тя го усети и го изпревари, ставайки.

— Трябва да използвате случая и да тренирате усърдно не само колата, но и фантазията си, тя е в доста занемарено състояние.

Мисълта да накара Кай да заговори пред нея за конструкцията на колата си, я възбуждаше. Но дори и да не го направи, продължаваше да държи Мърфи.

Това свое предимство тя използва в последната си реплика.

— До европейското рали ще имате възможност и за двете.

— А условията? — запита Мърфи и скочи припряно.

— Те си остават същите. — Тя не дочака отговор, а си тръгна бързо.

Спортинг-клубът организира стрелба по гълъби. Беше с ограничен достъп, не се допускаха външни хора. Така се събра доста представителна група.

Предварителните състезания бяха започнали сутринта. През целия ден се чуваше леко пукане и тропане по алеите, масите за игра и читалните. Шумът се промъкваше през врати и прозорци — лек, елегантен и убийствен.

Следобед местността се изпълни за решителната битка.

Кай се отправи натам с Мо Филби.

Беше късен следобед — златният час на пастелните тонове на Ривиерата, часът на морето и наситените светлини. Маркизи на райета висяха над широко отворените портали и правеха сянка пред себе си като мътещи квачки. Балюстрадата отгоре беше изпъстрена от камбанките на чадърите за слънце. Зад полукръга на мястото за стрелба се виждаше приливът на Лапислазули, в който нежно се къпеха източените ръце на заливите.

На ъгъла на ограденото място се вееше флаг. На масата имаше документи, записи, хартийки. Предварителният кръг почти бе приключил. Бяха останали само двама конкуренти, които в противоборство щяха да решат съдбата на титлата.

Лиевен се приближи до Мо Филби и ги информира — противниците били капитан О’Донъл и граф Курбисон. Двамата постигнали от трийсет изстрела двайсет и шест точни попадения. Сега регламентът предвиждаше за всеки по петдесет изстрела.

— Току-що стреля Курбисон.

Кай погледна натам. Курбисон беше млад човек, със светли коси и английско лице. Само очите му бяха тъмни и издаваха произхода му. Той се владееше добре и въпреки напрежението, движенията му бяха спокойни.

Една струна в Кай се опъна. Спомни си за парка на принцеса Парма, думите на Фиола, Лилиан Дънкърк и Пиеро, как го изгледа като влезе с нея в игралната зала. Пиеро всъщност беше Курбисон.

Отсреща дадоха знак, че ще пускат гълъб. Разглобяемата кутия се отвори и Курбисон леко повдигна оръжието си. Гълъбът, обаче, заслепен от ярката слънчева светлина, последвала тъмнината на кутията, остана на място. Изправи се на земята и плашливо разпери крилца.

Курбисон отмести пушката — беше против регламента да се стреля по неподвижен гълъб. Той се обърна наполовина и се засмя, малко позираше със своята сигурност, че ще улучи.

Това ядоса Кай. Разликата в този момент беше ужасяваща: там — безпомощното изплашено животно, а отсам — добре отгледан, сигурен с отличното си оръжие и скъпо изработен костюм мъж — самата позираща смърт.

Хората до кошовете подплашиха гълъба. Той се затича и излетя със силни удари на крилете. Курбисон явно бе добър стрелец, защото изчака за миг, после цевта на пушката направи малък завой, гръмна, изпусна струя дим, и мятащо се, животното падна, точно в момента на първия загребващ и пълен с надежда размах на крилете си, малка гърчеща се топка от пера, която бързо бе отстранена.

— Превъзходен изстрел!

Кай продължи няколко крачки и мина плътно покрай лентите. Няколко господа от журито го извикаха и го поканиха да се включи в борбата. Той бе признат стрелец.

Някой му подаде къс хартия.

— Ще направим изключение. Шансовете ви съвсем не са лоши. Да ви впиша ли?

— Не.

— Но може да имате късмет. Лабушер и Монти отпаднаха.

Кай поклати глава. Забеляза, че Курбисон бе застанал нащрек.

— Но защо не искате?

— Ако гълъбите бяха глинени — да! Не ми се струва особено привлекателно да убивам за развлечение тези красиви, но беззащитни животни.