Ерих Ремарк - Спирка на хоризонта

— Вече два часа мълчим и се оставяме на времето, Фруте. Това е сигурен знак, че човек е замислен или определя настроението си. Обидихме Мърфи. Не бях си го и помислял по време на състезанието. Ние всъщност се оказахме позьори, а нали точно с подобно нещо болезнено се сблъскахме преди десетина години. Останахме си само с едно макар и предизвикано одобрение. Това е присъщо на истинския песимист. Мо Филби, е не е толкова важно. Приятно е и едновременно толкова обезпокояващо; може би и тя е засегната, а може би не е; ще се разбере някак си. Но ето и Барбара, Фруте, Барбара, с която всичко започва отново, раздвоението нахлува в сърцето ти и вече си отвъд, при нея. Барбара е не просто жена, Фруте, тя е принцип. Кръстопът, на който човек трябва да се определи. А всяко преопределяне е неприятно. По-добре е да изчакаме и временно да насочим усилията си в противоположната област. Това помага повече от размисъла. И без това недооценяваме мисленето. А после и Лилиан Дънкърк. Трудно е да се предприеме нещо, защото тя е толкова особена, Фиола твърди, че обичала граф Курбисон. Лилиан Дънкърк… Трябва да внимаваме, Фруте!

Мърфи изгледа косо Мо Филби.

— Кай трябваше да стане актьор, а не пилот.

— Това е трудна професия — отвърна язвително тя. — А той всъщност пилот ли е?

— Явно обича ефектите. Така постъпват всички аматьори.

— Смятам, че е доста добър за аматьор.

— Той е шарлатанин, който спекулира с чувствата на трибуните.

— Самият той си призна вчера.

— Само за да ни обърка. Каква друга причина би могъл да има?

Мо Филби се наведе и го запита приятелски:

— А вие, самият, имахте ли някаква причина?

— Той постъпи нечестно.

Тя с досада вдигна рамене.

— Хората го намират шик и светски.

— За това могат да се намерят и по-подходящи поводи. Той превърна състезанието във фарс и се отнесе безцеремонно към конкурентите си. Направи го нарочно — После изръмжа: — Повярвайте ми, Мо, ако знаех защо е спрял, щях да спра и аз; дори и да се бях преобърнал, нямаше да премина финала. — Той повдигна очи в очакване. — Това беше неравна битка, в която Кай имаше право само да спечели, а аз — само да загубя.

— Ставате доста безвкусен, Мърфи. А освен това, сантименталността не ви отива.

— Не ми е приятно; не съм акробат на чувствата. Но има неща от миналото, които така се срастват с човека, че издържат на всички промени и изискват специално отношение. Заедно ядяхме сладолед и слушахме френски думи; Мо, вие всъщност бяхте доста объркана; всеки беше за другия олицетворение на неясните представи и без да го осъзнаваме. Ние си помагахме. Сега отдавна сме надраснали общото и всеки сам се огражда с неща, които вече не може просто да подмине, както преди; но в нас са останали спомени, една определена частица търси вашето име, за да се защити — това не е малодушие, а — простете ми за израза — нежност към другия.

Мо Филби се усмихна.

— Вярно е, че ядяхме сладолед, Мърфи, и плувахме заедно до яхтата. Но откога сте станали така чувствителен, че искате да съхраните спомените?

— Откакто кръстосахме шпаги с един позьор, който бърка пистата със салон.

— Мърфи, избухливостта ви говори, че сте сериозно засегнат. Признайте си честно — зад целия ви гняв стои ясното съзнание, че стига да беше поискал, Кай щеше да спечели.

Мърфи седеше в креслото си без да помръдне. Мо Филби го наблюдаваше с любопитство. Очакваше избухване, но той започна меко:

— Да бъдем честни и двамата — не защитавам никакви спомени, а едно бъдеще. Моля, подигравайте ми се. Защитавам вас, Мо, за себе си. Защо ли? Така съм решил и вие го знаете.

— Завиждам ви за откритостта. Сещам се, че на два пъти ми правихте предложение да се омъжа за вас. Аз не можех да ви отговоря нищо и бързо ги забравих. Сега ме карате да се замисля. Вие притежавате много от чертите на съпруг. В момента дори имам чувството, че сме се родили женени. Добре сте запознат с поведението на опитен съпруг. Разтапяте се от етичност и човеколюбие. Какво ви става?

— Бесен съм!

— Още по-зле! Страдате от недоизказан гняв. — Тя одобри негодуванието му. — Вие самият току-що говорихте за комплекси, та да останем на темата. Ще се оправите, Мърфи.

— Напоследък имате склонност към психологични шеги. Тази област ми е малко чужда и няма да стигнем много далеч. Нека да си поговорим, както в Тексас!

— Значи, делово?

— Открито. Да оставим чувствата настрана. Знаете, че искам да ви задържа. Премислил съм добре, познавам и тези ви качества, които не одобрявам Познавам ги и се опитвам да им дам отпор. Не можете да промените моето решение. Откъде е дошло така непоколебимо, не мога и не искам да ви давам обяснения. Искам да ви задържа, Мо. Но вие харесвате играта, добре. — Той направи един успокоителен жест с ръка. — Знаете какво имам предвид, жонглираме, задържане на дъха, лутане насам-натам — възбуждащо, но и опасно. Играйте, Мо.