Ерих Ремарк - Нощ в Лисабон

— Предателю на отечеството, това не е ваша работа. Махайте се навън! Искам да говоря със сестра си!

— Остани тук! — обърна се Хелен към мен. Тя пламтеше от гняв. Стана бавно и взе един мраморен пепелник в ръка. — Още един подобен израз и това нещо тук ще полети в лицето ти — много спокойно каза тя на Георг. — Не се намираш в Германия.

— За съжаление не още! Обаче само дочакайте — скоро и тук ще стане Германия!

— Тук никога няма да стане Германия — каза Хелен. — Дори и вие, тъпи войскари, да я прегазите по пътя си, тук ще остане Франция. Да спорим ли си дошъл?

— Дошъл съм, за да те прибера у дома. Не знаеш ли какво ще ти се случи, ако войната те изненада тук?

— Нищо особено.

— Ще те пъхнат в някой затвор.

Видях, че за миг Хелен се изненада.

— Възможно е да ни пъхнат в някой лагер — казах аз. — Обаче ще бъде лагер за интернирани, а не концентрационен лагер, както в Германия.

— Какво ли пък знаете и вие! — изръмжа Георг.

— Достатъчно — отвърнах аз. — Бях в един от вашите — чрез посредничеството ви.

— Червей такъв, бяхте на възпитателен лагер — обясни презрително Георг. — Обаче без никаква полза. Дезертирахте, щом ви освободиха.

— Завиждам ви на изразите — казах аз. — Когато някой ви се изплъзне, наричате го дезертьор.

— Какво друго? Получихте заповед да не напускате Германия!

Махнах с ръка. Бях имал достатъчно подобни разговори с Георг, преди да има властта заради тях да ме вкара в затвора.

— Георг е бил винаги един идиот — каза Хелен. — Един мускулест тъпак. Бронираният мироглед му е нужен като корсет на дебела жена, за да не се разплуе. Не спори е него. Беснее, защото е слаб.

— Остави това! — обади се Георг по-дружелюбно, отколкото бях очаквал. — Опаковай си багажа, Хелен. Положението е сериозно. Тази вечер се връщаме.

— Сериозно ли е положението?

— Ще има война. Иначе не бих бил тук.

— Ти и в противен случай би бил тук — каза Хелен. — По същия начин, като преди две години в Швейцария, когато не исках да се върна. Не ти изнася сестрата на такъв верен нацист да не желае да живее в Германия. Тогава успя да ме върнеш Сега оставам тук и не желая да говоря повече за това.

Георг я гледаше втренчено.

— Заради този окаян мерзавец, така ли? Пак ли те е придумал?

Хелен се засмя.

— „Мерзавец“ — колко отдавна не съм го чувала. Наистина, имаш допотопен речник! Не, този „мерзавец“ тук, моят мъж, не ме е придумал. Той дори направи всичко, за да ме отпрати. С по-добри основания от твоите.

— Искам да поговорим насаме — каза Георг.

— Безполезно.

— Ние сме брат и сестра.

— Аз съм омъжена.

— Това не са кръвни връзки — обясни Георг. — Дори един стол не ми предложи — внезапно добави той, по детински обиден. — Биеш път от Оснабрюк и те отрязват на крак.

Хелен се засмя.

— Тази стая не е моя. Моят мъж плаща наема.

— Седнете, командир на хитлеристки щурмов батальон и Хитлеров слуга — казах аз. — И по-скоро си вървете.

Георг ме погледна ядосан и седна с трясък на порутения диван.

— Бих искал да поговоря със сестра си насаме, не го ли разбирате? — попита той.

— Оставихте ли ме да поговоря с нея насаме, когато накарахте да ме арестуват? — запитах на свой ред.

— Това беше съвсем друго — фучеше Георг.

— За Георг и неговите нацистки колеги е винаги нещо друго, когато вършат същото, каквото и останалите — каза саркастично Хелен. — Когато затварят или пребиват до смърт хора, които са на различно мнение от тяхното — с това те защищават свободата на мисленето. Когато изпращат в концентрационен лагер, защищават опетнената чест на родината си — не е ли така, Георг?

— Точно така!

— Освен това той винаги има право — продължи Хелен. — Той никога не се колебае, нито има лоша съвест. Но пък е винаги на правата страна, на страната на силата. Той е като своя фюрер — най-миролюбивият човек на света, ако другите правят единствено това, което той счита за правилно. Агресори са винаги другите. Не е ли така, Георг?

— Какво общо има това с нас?

— Нищо — каза Хелен. — И всичко. Не виждаш ли колко смешен ставаш тук, в този толерантен град, ти, стълб на деспотичността? Дори и цивилен, ти си винаги с ботуши, за да можеш да газиш другите. Обаче тук нямаш власт, още не! Тук не можеш да накараш да ме запишат в твоя вонящ на пот, дюстабанлия нацистки женски съюз! Тук не можеш вече да ме охраняваш като затворници! Тук мога да дишам и тук искам да дишам.

— Ти имаш немски паспорт! Ще има война. Ще те пъхнат в затвора.