Хайнер Ранк - Безсилието на всемогъщите

— Колко време е изминало оттогава?

— Времето преди Еманципацията е заличено. Асмо въздъхна дълбоко.

— Чувал съм вече това. Но поне историческата връзка не е ли известна? Какво е било това общество? Как е стигнало до Еманципация?

— Относно заличеното време има някои частни предположения, но обществената електронна памет не разполага с данни по този въпрос.

В Асмо се породи неприятно чувство. Изглежда, че крайно грижливо бе подходено с изтриване на миналото. Коя бе причината?

— В коя година живеем?

— По този въпрос електронната памет не дава информация.

— Защо? Нима той не е разрешен?

— Всякакви въпроси са разрешени. Когато на някой от тях не може да се даде отговор, то причината е в икономическата му неефективност.

— Кой решава кое е ефективно?

— КАПИНОМА.

— Е, добре — въздъхна Асмо. — А как се подхожда с летоброенето?

— За обществото времето не е от значение, следователно и летоброенето.

— Защо?

— Времето е движение, промяна. Еквивалентността е табу, гласи точка втора на КАПИНОМА, а това означава — равновесието не бива да бъде нарушавано.

— Тогава сигурно не е известно и кога е станала Еманципацията?

— Не е.

— Може би тя е вид революция?

— Електронната памет е в състояние да определи това понятие само физически.

— Революция — каза Асмо търпеливо — означава коренна промяна в обществените съотношения на властта.

— Еманципацията трябва да се разбира в смисъл на освобождаване.

Това звучеше подозрително.

— Кой кого е освободил? Как са протекли нещата?

— Относно историческия ход на Еманципацията електронната памет не съдържа информация.

— Разбира се, почти забравих. Ще поставя въпроса по друг начин — допринесли ли са дафотилите поне малко за собственото си освобождаване?

— Не.

— Но нали те използуват облагите от Еманципацията?

— КАПИНОМА им гарантира господството на Астилот.

— Аха. А какво означава Астилот?

— Планета на аслотите. Асмо поклати глава.

— Планета на аслотите? Те пък кои са? Мислех, че дафотилите владеят планетата.

— Аслотите произхождат от заличеното време. Преди Еманципацията те са се оттеглили в резерват, който е недостъпен.

В него се оформи едно предположение. Никое разумно същество без причина не заличава опита на миналото, освен ако не иска да скрие нещо. Ако успееше да установи какво се пазеше в тайна, по всяка вероятност би разбрал нещо и за себе си. Не можеше да е случайност, че и неговото минало бе „заличено“. Някаква причина, някакво намерение се криеха зад това. Вероятно бе дафотилите да се управляваха от аслотите и само привидно да владееха планетата. Ако това бе така, то аслотите бяха тези, в чийто интерес бе да заличат миналото и да спрат времето. Разбира се, че това бе твърде вероятно.

Зарадван от това свое прозрение, той удари по облегалката на стола. Може би и аз съм жертва на някаква манипулация — продължи той в мислите си. — Но само да открия, че някой се кани да си послужи с мене, в мое лице ще се натъкне на страшно неудобен партньор.

Изсмя се, изпълнен със злоба. След миг разтърси глава и си призна, че бе стигнал твърде далеч в усърдието си. Все още малко знаеше за този свят, първо трябваше да се огледа във всички посоки, да събере факти, да поговори с дафотилите. Сега, когато имаше задача пред себе си, се почувствува по-добре. Стана му ясно, че при тези обстоятелства Йохана не можеше да знае нищо или почти нищо за своето минало.

Отново се обърна към Зем:

— Какви методи се прилагат за заличаване на паметта?

— Такива не са известни.

— Може би при мене са използувани опиати.

— КАПИНОМА забранява употребата им.

— А изключено ли е все пак да са ги използувани?

— Напълно. Зерматите-медици се намират под пълен контрол.

— А извън Психодом?

— КАПИНОМА важи за цялата планета, изключения не съществуват.

— Да не би по време на космически полет да съм попаднал в свръхсилно електромагнитно поле?

— Никога не сме предприемали космически полети.

— Защо лъжеш? — гневно изкрещя Асмо. — Аз много добре си спомням за един космически полет с Йохана…

От съседния стол скочи господин, облечен в шарено късо яке и панталони до колената, и се спаси с бягство.

— На този пък какво му стана?

— Навярно е загубил ума и дума от поведението ни.

— Как така? Та какво е то?

— Не е прието да се говори на глас по време на употреба на Зеко, достатъчно е да се зекира.

— Какво, моля?