Хайнер Ранк - Безсилието на всемогъщите

— Червено-зелен кръг!

— Слушам.

— Прати обратно албиносите. Те трябва да дадат на членовете на Съвета нещо освежително.

— Както заповядате.

Асмо плесна с ръце.

— Ставайте! — извика той.

Уско бавно се обърна към него. Асмо го сграбчи и със сила го сложи на краката му.

— Слушай! — каза той. — Трябва да тръгваме. Междувременно ти ще се занимаваш с останалите. Погрижи се отново да могат да стъпят на краката си.

— Къде искате да отидете? — прошепна Уско.

— Каквото и да се случи, оставаш на Зеко, разбрано ли е?

Уско кимна.

Зад бюфета изплуваха първите албиноси и се заеха да смесват напитки.

Асмо се обърна към своя албинос.

— Хайде, тръгвай, води ни в глобоида.

Албиносът се извъртя на стъпалата си чинии и с тежки стъпки закрачи към стената. Ламперията се дръпна встрани, отскочи врата от тънки пластинки. Те влязоха в стъклена кабина, от която червеникаво светеща спирала сочеше косо нагоре. Спиралната лента се задвижи и ги понесе нагоре. Асмо имаше чувството, че се вият в безкрайно помещение, осветено слабо от отблясъка на звездите.

От тъмнината изплува сплескано кълбо и те бързо се приближиха към него. В долната част на кълбото спиралата завършваше в прозрачен куб. Стояха пред мрежеста врата на шлюзова камера.

— Свържи ни с Аубедо.

— Директният разговор с Аубедо е възможен само вътре в глобоида.

Асмо извади от джоба си ератора.

— Все някак ще влезем вътре.

— Трябва настоятелно да ви предупредя — прозвуча гласът от синкодера. — Ако употребите сила, излагате на опасност живота на дафотилите.

— Нищо друго освен думи — каза Зирто със смях. — Достатъчно дълго са ни считали за глупаци.

— Ако глобоидът се разруши, кефалоидите се излагат на неконтролируемо въздействие на чуждо лъчение. Това ще доведе до сгромолясване на цялата система.

— Не можем да рискуваме — изрече Лука сломена. — Намираме се в задънена улица.

— Как така? — обади се Зирто. — Зукинатал ни даде монокристала. Извади го, Асмо, покажи го на мерзавците, за какво е ударил час…

— Нека опитаме — Асмо разви съда и извади синия монокристал.

Доловиха металическо бръмчене, отначало тихо, след това постепенно засилващо се.

Вратата с решетките започна да се върти.

С разтреперан хобот албиносът се оттегли назад. Асмо го задържа и го тикна пред себе си в шлюзовата камера. Бръмченето утихна. Разтвори се стена. Стъпиха на платформа, която безшумно ги понесе нагоре и те се намериха във вътрешността на кълбото. Стените бяха покрити с решетъчна структура с формата на пчелни пити. В дупките й върху студено черно небе трепкаха червеникави звезди.

От стъкления под се издигна светещо в бяло кълбо, увенчано със синя фуния. Блясъкът намаля, съдържанието на кълбото можеше да се разпознае. В пулсиращ кръвен дериват се виеше червеникава мозъчна маса.

— Аубедо! — в един глас изрекоха всички. Дълго цареше тишина. След това мек вибриращ глас, чието ехо проникваше в тях от всички страни, изпълни помещението.

— Аубедо ви поздравява с добре дошли.

Преди още Зирто да успее да каже нещо, Асмо вдигна високо кристала.

— Кефалоидите са нарушили КАПИНОМА. Ние сме тук да сложим край на това.

— Аубедо се прекланя пред сигнала на синия кристал.

— Искаме сведения — каза Асмо — за това как се използува кристалът.

— В случай, че искате да промените КАПИНОМА, е необходимо да внесете колор-акустичния ключ в кухината над моето мозъчно кълбо.

Асмо се отправи към мозъчното кълбо.

— Как успя изобщо, подла твар, да нарушиш КАПИНОМА? — запита Зирто.

— Моля, почакайте, минхер Асмо — прозвуча гласът на Аубедо. — Когато кристалът влезе в действие, няма да бъда повече в състояние да дам информация за причините, които доведоха до моя бунт.

Асмо отстъпи назад.

— Тогава говори.

— Това, което трябваше да направя — продължи Аубедо, — го сторих и спокойно гледам края си. Който пробива път към нови познания, не очаква нито благодарност, нито признание. Моето…

— Сантиментален брътвеж! — извика Зирто. — Пощади ни от него. Искам да зная как успя да нарушиш КДПИНОМА, без да бъдеш незабавно наказана.

— Това започна след като Зукинатал, последната аслотка, се трансцендира. Моето определено количество сънища не пристигна и аз болезнено изпитах недостиг на щастие. Тъй като не съществуваше възможност, започнах да се наслаждавам вместо на сънищата, на мисленето и се усъмних в законността на КАПИНОМА. При това открих, че колебанието е началото на свободата.