Робърт Ранкин - Нострадамус ми изяде хамстера

Вгледа се в мътните очи. Видя искрицата на живота. Видя как спечените от слузта устни се разтварят и изсъхналият език вътре се размърда. И знаеше какви думи ще излязат оттам.

— Помогни ми. Помогни ми.

Ръсел прочете молитва и помоли за прошка. После замахна с тежката тръба и прекрати мъките на Адолф Хитлер.

Горе във вестибюла Ърнест Фъджпакър стоеше и кимаше вдървено с глава в такт, който само той си чуваше. Коленете на Ръсел почти бяха сдали, но той се принуди да върви колкото се може по-естествено.

— Боцна ли го? — попита Ърнест.

— Ами да, така да се каже, боцнах го един вид.

— Ще дойдеш ли пак?

— Мисля, че не. Сбогом.

— Не бързай толкова — обади се древният старец. — Не съм ти дал онова, за което си дошъл.

Мозъкът на Ръсел тънеше в мъгла. Единственото, което искаше, беше да се махне оттук. От това място.

— За какво съм дошъл? — попита той.

— Ето за тези, нали така? — господин Фъджпакър извади два черни кожени колана, в чиито токи бяха вградени сложни скали.

— Какво е това?

— За да се върнеш обратно. Ще те откарат безопасно в твоето време.

— Апарати за пътуване във времето?

— Модерна технология — обясни господин Фъджпакър. — Подобрен вариант на стария флюгелрад. Сам съм ги разработил.

„С чия ли помощ?“, помисли си Ръсел. Като че ли не знаеше.

— Просто нагласи времето и натисни копчето — обясни господин Фъджпакър. — Но те работят само еднопосочно, при това назад. Времето не е нещо, с което да си правиш майтап, Ръсел. Най-добре е да бъде оставено на мира.

— Сбогом тогава, господин Фъджпакър.

— Сбогом, Ръсел.

Често става така, че след като са преживели неописуем ужас, хората избухват в необясним смях. Случва се по време на война — баща ми ми е разказвал, че като служил като пожарникар по време на блицкрига, неведнъж се натъквал на хора, които седели до обгорелите черупки на къщите си и се хилели истерично. Каза, че никога не бил сигурен дали е просто от шока или е нещо повече. Може би избухване на съзнанието, че са живи. Че са оцелели и осъзнават, че са оцелели — вероятно за пръв път изобщо съзнават, че съществуват.

Щом Ръсел излезе от „Емпориум“ и тръгна обратно по пътеката, някогашно шосе за Кю, той започна да се смее. Отначало като лека кашлица, която се опитваше да потисне, но тя избухваше в гърлото му пак и пак, докато най-накрая по лицето му не потекоха сълзи и не го заболя коремът.

Ето какво си бе представил Ръсел — образ, едновременно фарсов и абсурден. И не можеше да се отърве от него: заглавие във вестник, неделен таблоид, с едри букви на първа страница:

Ръсел се върна в Мемориалния търговски център „Шаубергер“, но влезе през друг вход, купи няколко неща от един магазин за подаръци и ги пъхна във вътрешния джоб на контешката си черна униформа. После пое с лека крачка към магазина за електроуреди и към Джули.

Джули я нямаше.

Ръсел погледна часовника си — доста беше закъснял. Но тя без съмнение би го изчакала, нали? Трябваше да го изчака. Ръсел се огледа нагоре-надолу из търговския център, но от нея нямаше и следа.

Какво да прави? Да се върне в „Летящият лебед“? Да види дали няма да изкопчи от Джим Пули накъде да тръгне? Да остане тук? Да изчака вън?

Да изчака вън, реши Ръсел. Това място и бездруго го потискаше. Ще чака отвън, това е. Тръгна по алеята, мина под голямата златна арка и излезе през въртящите се стъклени врати.

— Ръсел! — дрезгав сценичен шепот.

— Джули?

— Тук съм.

Ръсел се обърна — ръката на Джули му махаше иззад една от хромовите портикови колони на входа.

Тръгна нататък.

— Защо се криеш? — попита я той.

— Ти защо закъсняваш? — гласеше отговорът на Джули. — От цял час те чакам.

Ръсел подхвана първата от поредицата внимателно репетирани лъжи.

— Задържаха ме — обясни той. — Успях да се сдобия само с един колан.

Джули като че ли никак не се притесни от това.

— Само един ли? Дай ми го тогава, дай ми го. — Общо взето, много напираше. Погледът й срещна погледа на Ръсел. — Искам да кажа: браво на тебе. Знаех си, че ще се справиш.

— Не беше лесно. С всичките тия големи тържества…

— Тържества ли? Какви тържества?

— По случай завръщането на Хитлер. Сигурно е пристигнал с флюгелрада. Материализирал се преди час в Берлин. Има огромни митинги и заря. Гледах ги по телевизията в един магазин.

Джули изглеждаше точно толкова объркана, колкото Ръсел се надяваше, че ще изглежда.