Робърт Ранкин - Нострадамус ми изяде хамстера

Той го стисна между палеца и показалеца си и леко го захапа.

— Истински е. Голямо благодарско, Джим. Ей, я задръж, каква е тая гадна миризма?

Наситеният с мирис на бира въздух на „Летящият лебед“ изведнъж се бе просмукал с отвратителна воня, напомняща на развалени яйца или на баня сутринта след Големия запой.

— Богиньо моя! — дръпна се разтревожено Невил. — От монетата е!

Гуляйджиите от „Лебеда“ се дръпнаха в широк полумесец сред многобройни запушени носове, покрити с длан чаши, кашлици и задавяния.

— Махай го това оттука, човече! — кресна някой. Добра душица, изпълнена с желание да помогне, разтвори широко вратата на „Лебеда“ и просто изчезна под лавината от сняг. Невил метна вонящото нещо на улицата, а спасителен отряд помощници изровиха другаря си и затръшнаха вратата.

Невил изгледа Пули с най-студения рибешки поглед.

— Процесът си има недостатъци — обясни Джим. — Дядо ми така и не успя да го доизкусури.

Невил набърчи чело, направи си вятър с една подложка за бира и бутна настрани оскърбителната черна кутия.

Тълпата отново се скупчи на бара.

Невил разопакова една Дядо Коледова пещера, изработена от употребявани чистачки за лула.

— Туй е мойто — потупа се Стария Пит по татуираната гръд. Надуваема секскукла „Госпожица Вълшебните устенца“, която никой не би си купил доброволно, шише джин, което пък мнозина биха, и целият бар, който Джон Омали би искал да пробва. Ръчно рисувано факсимиле на „Летящият лебед“. Очукани „халби“ — цели буренца с изписани по излъсканите им ръбове крайно неуместни думи като например „Хайнц“ 5 5 Известна марка доматен сос. Бел. прев. . Кутии пури от зелеви листа и няколко очебийно древни предмета, които биха накарали покойния и легендарен Артур Негус да се протегне към справочника.

Някой бе създал дори необикновено подобие на Невил от термостата и съставните части на „Морис Майнър“, модел 1963.

Невил отвори всички пакети поред, като при всяко разкритие пускаше лъчезарна усмивка. Беше, както биха рекли едновремешните алхимици, в стихията си.

— Следващото питие е за сметка на кръчмата и вечерята е сервирана — провикна се той, щом традиционният коледен снабдителски персонал се появи от кухнята, понесъл традиционните пъшкащи подноси 6 6 Подносите всъщност не пъшкат. Това си е жива лъжа. .

Те бяха препълнени чак до ръбовете със зъбери от варени картофи, кордебалетчета от пуешки кълки и изнизващи се шествия от баници с кайма.

Стария Пит се възползва от гостоприемството на бармана, върна се при раздрънканото пиано и подхвана бодряшко „Весела Коледа на всички вас“.

Способните да се присъединят към него между хапките и преглъщанията надлежно се присъединиха.

Сред целия този пир и веселба вратата на кръчмата изведнъж се отвори с трясък и разкри поразителна фигура в черно. Черна шапка. Черно палто. Черни гащи. Черни ботуши. Че и черни слънчеви очила. В ръце държеше огромен пакет (увит в черно) и стоеше, драматично очертана на чисто белия фон.

Мнозина неуниформени мигновено разпознаха това привидение — самият ангел на смъртта. Някакъв свидлив тип, щом го видя, позна призрака от миналите Коледи и припряно хлътна в „Мъжете“.

— Весела Коледа — провикна се Норман Хартнел. Защото това беше той.

Тълпата се разцепи на две, щом дюкянджията пристъпи напред, борейки се мъжката с тежестта на своето бреме. Пули и Омали му предложиха помощта си и пакетът с големи мъки бе качен на тезгяха.

— За мен ли е? — попита Невил.

Норман кимна.

— Весела Коледа и Честита Нова година — рече той.

Почасовият барман подръпна смуглата опаковка, която се разпадна и разкри позлатен ковчег — толкова великолепен, че всички присъстващи изпаднаха в благоговейно мълчание.

Нещото си беше чудо и това си бе факт. Беше украсено с хитроумни арабески от скъпоценни камъни и инкрустирано с какви ли не благородни метали. Корона от златна светлина го осияваше и окъпваше лицата на насъбралото се множество до най-малката подробност. Леле, Божке!

Невил прокара леко длан по фантастичния предмет.

— Невероятно — прошепна той. — Невероятно, Норман. Каквото и да е то… ама какво е?

Норман изтръска една снежинка от библейски черния си ревер.

— Според мен е ни повече, ни по-малко превърналият се в легенда изгубен старозаветен кивот. Изкопах го в мойта нива. Рекох си, че сигурно ще ти е забавен.

— Забавен? — кимна втрещено Невил. — Не зная какво да кажа, Норман. Искам да кажа… ами… той е… ами…