Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

— Е, все си събрал стотина-двеста.

— Ами…

— Тогава сто.

— Ами…

— Петдесет?

Господин Хилсейвайс се почеса по бръснатата глава.

— Прочете ли онова място от „Най-страхотното шоу в Космоса“, където Реймънд пита професора колко войници е успял да събере за каузата?

— Разбира се — отговори Саймън, който всъщност беше чел само местата, които се отнасяха до него. — И колко беше събрал той?

Господин Хилсейвайс подаде на Саймън един прът, на единия край на който имаше парцал, напоен с бензин.

— Той тогава каза: „Имам само теб. Ти си цялата армия.“

— И тогава той каза, че можем да се приземим. — Професор Мерлин се беше върнал на палубата. Реймънд беше останал съвсем сам. Правеше през борда нещо, което не би трябвало да прави.

— Кой каза това? — попита Реймънд, като побърза да си закопчае копчалъка.

— Моят добър приятел, крал Еди.

— Твоят добър приятел!

— Очарователен човек. Имахме дълъг разговор. Той е голям почитател на цирка. Странно. Изглеждаше, че едва ли не ни е очаквал. Очарователен човек.

— Това онзи очарователен мъж ли е, който се кани да запуши с луните отворите на полюсите и да унищожи живота на Земята?

— Тинтири-минтири.

— И тарататам. Можеш ли да спретнеш някакво по-прилично представление, професоре? Повечето от атрибутите на цирка останаха на Сатурн.

— Представлението трябва да се състои. А къде са артистите ми, между другото?

— Мисля, че отидоха да се преоблекат. Всички имат доста смачкан вид. Може би това е голяма грешка.

— Те са воини по дух. Ако това ще бъде нашето последно представление, ще дадем всичко от себе си.

— Съвсем естествено. Само още нещо. Мога ли да те помоля за една услуга.

— Не е нужно да питаш. Ако е по силите ми, смятай я за изпълнена.

— Много ти благодаря — каза Реймънд и се отправи към рубката. — Просто исках да приземя сам кораба на Рай.

— Просто исках сам да се справя с всичко това — каза инспектор С’Мърт и изгледа накриво добре облечената жена, която стоеше пред него в оперативната стая над „Веселите градинари“.

Тя носеше втален, син вълнен костюм, бяла блуза, черни копринени чорапи и достатъчно високи токчета, за да накара минувачите да се обръщат. И наистина приличаше много на актрисата Хелън Мирен.

— Главен инспектор Джени Лестрейд. Но можете да се обръщате към мен с мадам.

— Мога ли да ви казвам „шефе“, мадам? — попита полицай Дерек.

— Разбира се, че можете, полицай. И така, инспекторе, какво ще ми разкажете?

Инспектор С’Мърт прехапа устна и оправи кичур коса, който беше паднал чак до брадата му. С кисела усмивка отиде до голямата карта на района, която беше закачена на стената до прозореца.

— Сложили сме бариери по пътищата тук, тук, тук и тук.

— Тук ли? — посочи главен инспектор Лестрейд.

— Тук — отговори С’Мърт. — И тук, и тук, и тук, и тук.

— И тук ли?

— И там.

— Ами тук?

— Тук също.

— А ей тука?

Инспектор С’Мърт се вгледа в картата.

— Това са „Веселите градинари“, където сме в момента.

— Просто проверявам. Както изглежда, блокирали сте всички пътища.

— Да — каза гордо инспекторът.

— Тогава да се надяваме, че той няма да мине напряко през нивите.

— Няма да го направи.

— О. — Главният инспектор извади кутия цигари от чантичката си, загледа се замислено в нея и после пак я прибра обратно.

— Да не би да сте отказали цигарите? — попита жлъчно С’Мърт.

— От днес. — Главният инспектор погледна към картата. — Имате ли конкретни основания да смятате, че убиецът все още е в района?

— Най-малко половин милион.

Полицай Дерек нервно се изкашля.

— Обяснете, моля — каза Лестрейд.

— Познавам този психар, мадам. Знам начина му на мислене. Той е някъде тук, наблизо и аз ще го заловя.

Главният инспектор пак посочи към картата.

— Какъв е този голям район тук, около който няма нито едно блокирано шосе?

— А, това ли? — усмихна се инспектор С’Мърт. — Просто птицеферма. Собственост е на виден член на местната търговска камара. Той е и градски съветник. Името му е Робърт Гъзо.

— Гъзо ли казахте?

— Да, но това не е много смешно.

— Чудя се дали не е…

— Всъщност, не е. Изобщо не е смешно.

— А на мен ми е смешно — каза полицай Дерек.

— Затваряй си устата, полицай.

— Не — каза главният инспектор, — чудя се дали не е оня същият Гъзо.

Полицай Дерек се захили и ръгна инспектора в ребрата.

— Всички гъзове си приличат, освен ако нямат татуировка, нали шефе.