Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

— Затваряй си устата, полицай.

— Да, сър шефе.

— Като кой същия Гъзо, мадам?

— Имаше един доктор Робард Гъзо. Генетичен инженер, който работеше в министерството на земеделието. Беше блестящ учен. Но откачи и се опита да създаде нов сорт пилета чрез използване на човешки хормони. Дори се носеха слухове, че всъщност правел онази работа с птиците.

Инспектор С’Мърт простена.

— Този въпрос беше повдигнат в парламента и проектът беше отхвърлен. След което Гъзо се изпари.

— Да не се е изпарил в сауната? — Полицай Дерек се запревива от смях.

— Предупреждавам те, полицай.

— Извинявайте, сър.

— Чух, че бил създал някакъв животински култ или нещо подобно. — Главният инспектор не обръщаше внимание на превиващия се от смях полицай. — Мисля, че се казваше ТВАР. Не, казваше се ЗВЯР.

Инспектор С’Мърт отново простена.

— И все пак, не виждам какво общо може да има това с човека, когото търсим, или пък с терористите, които го освободиха.

— О, Боже — каза инспектор С’Мърт. — Аз обаче мисля, че виждам. Това е същият Гъзо, мадам, и той е мозъкът на цялата операция. Полицай!

Полицай Дерек се беше хванал с едната ръка за корема, а с другата бършеше сълзите си.

— Да, сър — успя да каже той.

— Я се стегни, глупак такъв! Иди при телефона и се обади на отряда, който претърсва района.

— На специалния отряд ли, сър?

— Да, на полицейската рота за ъглово целене П. Р. Ъ. Ц.

— Какво? — Очите на полицая щяха да изскочат от орбитите.

— П. Р. Ъ. Ц., идиот такъв, П. Р. Ъ. Ц. Ако Гъзо се кани да направи това, което мисля, че се кани, тогава само П. Р. Ъ. Ц. може да го спре.

— Само П. Р. Ъ. Ц. може да спре Гъзо? — Полицаят се срути на пода от смях и зарита с крака във въздуха.

Инспектор С’Мърт сам се обади по телефона.

— Виждаш ли? Нали ти казах, че мога да се справя сам? — Реймънд стоеше при руля.

— Още не сме се приземили. Внимавай — каза професор Мерлин.

— Фасулска работа — каза Реймънд. — Вече му хванах цаката. С какво всъщност се задвижва корабът, професоре?

— С двигател.

— Да, но как работи той?

— Не знам.

— Но функционира. Няма значение. Дръжте се здраво, защото кацаме.

Големият викториански кораб се устреми надолу към Рай. Под него се виждаха океани, континенти, планински вериги и лъкатушещи реки, гори, равнини, селца и пак морета.

— Тук завий наляво.

Реймънд направи ляв завой.

— Съвсем леко — каза професорът.

— Това беше съвсем леко.

— Не беше толкова леко леко.

— Аха — каза Реймънд. — Виждам къде ми е грешката.

Пред тях се възправи голям крайбрежен град.

— Утопия — каза професор Мерлин.

— Утопия? Те са нарекли столицата си Утопия?

— Те са много интелигентни хора.

— Те са шайка копелдаци и аз ги мразя.

Ако Фогърти беше египетският Мемфис, то Утопия не беше. В града имаше нещо от Ню Йорк. Но Ню Йорк, проектиран от архитекта, създал Вавилонската кула.

Мащабите бяха поразителни. Изградени една над друга кули от жълт камък се извисяваха чак до облаците.

— Викат им зикурати — каза професорът. — На хиляди години са. Разбира се, всичко вътре е съвсем модерно. Ето, погледни натам — посочи старецът към майката на всички зикурати. — Това е кралският дворец.

— Да се приземя ли в задния му двор?

— Не, Реймънд. Мисля, че трябва да спазваме протокола. Приземи се в пристанището.

— О’кей, капитане. — Реймънд натисна кормилото. — Половин градус надолу и пристигаме:

Пристанищата навсякъде са си пристанища и пристанището и кейовете на Утопия приличаха много на тези на Фогърти.

Там бяха хвърлили котва великолепни кораби, които приличаха много на галерите на древния Рим, въпреки че изглеждаха като току-що построени. Бяха боядисани в най-различни цветове и от всяка страна имаха по два реда гребла.

— Това робски галери ли са? — попита Реймънд.

— Да. Не всеки Джорджовец отива в тенджерата.

— Какво? — Реймънд сви юмруци.

— Дръж кормилото с две ръце, кормчия!

— Копелета! — извика Реймънд.

— Прав си. Свий един градус вдясно и после малко надолу.

Кеят беше пълен с хора. Бяха ярко облечени и весели. Държаха се съвсем по човешки. Или поне като разклонение на човешкия род. Докато Реймънд приземяваше внимателно огромния кораб, професорът махаше на хората, а те му отговаряха.

— Тези са от Комитета по посрещанията — каза той. — Виждаш ли, Реймънд, където и да отиде циркът на професор Мерлин, навсякъде е посрещнат много радушно. Трала-лала-ли.