Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

В „Бремфийлд Армс“ атмосферата беше по-спокойна. Но тъй като ставаше въпрос за „Бремфийлд Армс“, все пак най-добре беше атмосферата там да се измерва с уреди за дълбочинно проучване или каквито са там океаноложките им еквиваленти.

Черният Джек се беше сгушил зад тезгяха си, а в едно отдалечено мръсно ъгълче на бара двама мъже в сиво се бяха надвесили над куп листове, напечатани на машина.

— Нали ти казах — започна сивчовец номер две, — знаех си, че онова копеле лъже за кратковременната загуба на паметта. Прави бяхме да го държим под наблюдение. От това тук се вижда, че се е захванал да пише шибаните си мемоари.

Сивчовец номер три скръцна със сивите си зъби.

— Според написаното тук той бил на землището, когато Абдула отмъкна другия дебил. Много ми допада и онази част, в която се казва, че те е изритал от дома си.

— Не ме е изритал, никога не ме е изритвал. Това си е чиста лъжа.

— Е, да. Ами останалото? Какво ще кажеш за приключенията на Реймънд? Това би трябвало да е литературна измислица, нали?

Сивчовец номер две не беше много сигурен.

— Но тук е казано всичко. За Рай и така нататък. Не се опитвай да ми кажеш, че той просто си е измислил това. Ами тая част, дето жителите на Рай щели да запушат отворите на полюсите? Ако е вярно, какво ще стане с нас?

— Я си затваряй устата — каза сивчовец номер три. — Тлъстото копеле там ни подслушва.

— Не ми харесва тази работа. Още не са ни платили, а и не искам да ме оставят да умра тук.

— Затваряй си устата! Скоро ще разберем всичко. Сивчовец номер едно отиде да се обади по телефона на шефа ни от Рай. Той ще разбере каква е истината.

— Сивчовец номер едно ли? Той няма ли си име? Сивчовец номер три запрелиства ръкописа на Драскача.

— Тук не е посочено. А, ето го и него.

Сивчовец номер едно доплува през полумрака до безименните си приятели и седна при тях.

— Какво става? — попита сивчовец номер две.

— Не знам. Не можах да се свържа с шефа. Включен е телефонният секретар и затова му оставих съобщение той да ни потърси.

— Това никак не ми харесва. — Сивчовец номер три беше недоволен. — Мисля, че са ни отписали, изоставили са ни. Това мисля аз.

— Не. — Сивчовец номер едно поклати сивата си глава. — Онези от Рай не биха ни погодили такъв номер. Те ни уважават. Ние сме лоялни служители. Ще продължим работата си. Трябва да се погрижим за този Саймън.

— Ами господин Килгор Филиз?

— Той не е важен. Опасният е онзи с изкуствените зъби. Премахнем ли го, работата ни е свършена.

— Да, но…

— Повярвайте ми — каза сивчовец номер едно. — Онези от Рай ще се погрижат за нас. Иначе името ми да не е сивчовец номер две.

— Името ми е Мойсей — каза слонът. — И ви казвам: освободете моя народ.

— Виж какво, уведомих Негово Величество за това — каза раболепният велможа. — Но точно сега той е много зает. Трябва да организира подготовката за война. Защо не се обадиш по-късно?

— Кажи на фараона — цитира Мойсей Стария завет, — че ако откаже да ги пусне, ще обсипя границите му с жаби. Изход, 8.2.

— С жаби? — попита велможата.

— С жаби.

— Добре, ще му предам. Но не мисля, че ще му хареса.

За разлика от предния ден сега инспектор С’Мърт не беше един щастлив човек. Предишната вечер се беше върнал със съзнанието, че не само беше арестувал един сериен убиец и си беше подсигурил шансове за повишение, но беше и прибрал мангизите на един сериен убиец и си беше подсигурил възможността да си купи кръчмичка някъде в провинцията, за да се оттегли преждевременно в пенсия. Но доволството му бе заличено от грубата и неочаквана вест, че маскирани въоръжени лица взривили участъка и освободили Саймън.

Сега въпросът беше къде да разположи щаба на оперативната част, след като половината от участъка беше превърнат в димящи развалини. А щабът беше необходим, за да се координира мащабната операция, която щеше да бъде предприета.

Сградата на селската община беше заета от пролетната изложба на цветя, а младежкият клуб, където в понеделник обикновено дъни музика, беше затворен поради ремонт. Единственото помещение с подходящи за целта размери беше „приемната“ над бара „Веселите градинари“.

Анди с удоволствие даде под наем покритата с паяжини и мухъл стая. А тъй като нямаше накъде да мърда, инспектор С’Мърт бе принуден да плаща наем, който дневно му излизаше два пъти повече от целия седмичен оборот на „Веселите градинари“.

И така, сега инспекторът седеше зад дървената маса и кипеше от гняв, докато неговите колеги щъкаха насам-натам, прекарваха телефони, правеха компютърни връзки, остреха моливи и се отказваха от пушенето. Носеше се слух, че от Скотланд ярд към тях се е отправил един главен инспектор, който ще командва операцията. Говореше се също, че този главен инспектор е жена, която приличала на Хелън Мирен.