Николай Райнов: Горски син (Шведска приказка)

— Добре, да вървим.

Като повървели малко, тоя с планината запитал оня с църквата накъде са тръгнали.

— Накъдето каже първият побратим — отвърнал оня.

— Накъде ни водиш, побратиме? — запитал юнакът с планината Горския Син.

— При злия морски дух, който отвлече най-малката царска дъщеря. Горският Син на два пъти му отсича главите, а те на два пъти му израстваха отново. Тръгнали сме да го убием, за да отървем княгинята.

Двамата юнаци помислили, па рекли:

— Не е за нас тая работа! Щом Горският Син не е можал да го убие, ние ли ще му направим нещо?

— Да се опитаме — казал Горският Син. — Мигар ви е страх?

— Не ни е страх. Добре, да се опитаме.

Вървели и разпитвали къде живее морският дух. Един старец им казал, че жилището му е на голям остров, всред морето. Тримата юнаци се запътили натам. Стигнали до морския бряг. Църквата и планината оставили, разбира се, на брега. Но как да минат през морето? Двамата юнаци се обърнали към Горския Син и му рекли:

— Ти видя колко ни е силата. Но ние не сме видели още колко е твоята. Направи ни сал — да доплуваме до острова!

— Бива — казал юнакът. — Почакайте ме малко.

Надалече се виждала гора. Затекъл се Горският Син, та наскубал дървета и набелил лика. Отнесъл ги на брега.

— Ето ви — казал — дървета и лика. Като ги навържем едно до друго, ще направим сал.

Двамата юнаци се почудили на силата на побратима си.

— Още едно дърво да беше изскубнал — рекли те, — щеше да бъдеш силен, колкото Горския Син.

— Мислех да изскубна още едно — отвърнал им той, — но видях на върха му гнездо. Защо да оставям птиците без къща?

Наредили дърветата едно до друго и ги навързали с ликата. Тласнали сала в морето, качили се и заплували. Стигнали до един остров, ала не знаели там ли е жилището на морския дух, или е на друг остров.

— Какво да правим? — запитал първият побратим, оня с църквата. — Дали да продължим, или да спрем тук?

— Я да спрем — казал оня с планината, — че ми се пие вода. Страшно съм ожаднял!

Вързали сала и слезли на брега. Още отдалеч видели всред острова голям замък.

— Да вървим там! — рекли. — Там ще поискаме вода.

В този замък живеел морският дух. Пръв влязъл оня с църквата. Видял един едър брадат мъж, с кожени дрехи, че седи на голям каменен престол. Той бил морският дух: духовете вземат такива образи, каквито искат. На коленете му седяла мома и ронела сълзи. Тя била княгинята.

Юнакът поискал вода. Духът му казал:

— Ето там, на масата, чаша. Пий!

На масата имало наистина златна чаша. Но тя била голяма и толкова тежка, че юнакът не можал да я повдигне.

Влязъл вторият побратим — оня с планината. И той поискал вода. Духът посочил и на него чашата. Онзи я вдигнал, но не можал да я приближи до устните си: натежала му и я изпуснал.

Най-сетне влязъл Горският Син. Духът не го познал. И на него показал чашата. Юнакът вдигнал тежката чаша, изпил я до дъно, па ударил с нея духа по главата и го съборил мъртъв от престола.

Княгинята скочила радостно и се хвърлила към юнака. Паднала на колене пред него да му благодари.

— Познах те — рекла тя. — Ти си онзи, когото наричаха в двореца Горски Син. Ти отърва сестрите ми по-рано, а сега избави и мене. А тия юнаци кои са?

— Те са побратими на Горския Син.

Юнаците завели княгинята в бащиния й дворец. И баща й, и сестрите й се зарадвали много, защото не се надявали вече да я видят въпреки обещанието на Горския Син. Направили три сватби в един ден. Горския Син оженили за най-малката дъщеря, юнака, който носел планина — за средната, а оня, който носел църква — за най-голямата.

За готвача и шивача не се чуло вече нищо. Кой ги знае къде ли готвят и шият.

© Николай Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Николай Райнов. Приказки от цял свят

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-564-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16061]

Последна редакция: 2010-05-18 09:30:00