Николай Райнов - Княз и чума

Магьосникът почнал да вика, че го оскърбяват и унижават без право, че постъпват с него беззаконно, и тъй нататък, но джуджето (главният разпоредник) издало заповед на стражите да го хванат, съблекат и вържат. Четирима стражи се хвърлили върху него и направили каквото им било заповядано.

След това, чумата посочила своя зет, който седял на престола си, и попитала строго вързания:

— Виждал ли си някога тоя човек?

Магьосникът познал момъка, но излъгал, че не го бил виждал.

— Добре. Сам ли уби ти змея?

— Сам го убих, Ваше Величество.

— Как го уби?

— Аз знаех, — отвърнал старецът, — че змеят е въстанал срещу Ваше Величество, и реших да го накажа за това. Хвърлих едно стъкло с упоителна течност, то се счупи о пода, отровни пари се вдигнаха, змеят ослепя и аз го прободох с дълга игла.

Сетне чумата се обърнала към зетя си и му рекла:

— Свидетелят, когото повика, не говори в твоя полза. Не можеш ли с нещо друго да докажеш, че си убил змея?

Царят помислил малко, па рекъл:

— Мога. Между осемдесетте моми, които освободих, имаше и една магьосница, дъщеря на арабския халиф, който е също магьосник. Нека Ваше Величество заповяда да я повикат!

Чумата дала знак на джуджето, което излязло веднага и след малко се върнало, придружено от една хубава мома. Магьосницата се поклонила на чумата и я запитала, с какво може да й услужи.

— Познаваш ли този човек? — попитала я чумата и посочила зетя си.

Момата се вгледала в юнака, лицето й светнало от благодарност и тя рекла:

— Да, той е. Познавам го. Той е рицарят, който освободи мене и другарките ми от оня проклет змей.

И тя разказала всичко, що станало в лабиринта.

Тогава чумата запитала членовете на държавния съвет:

— Уверихте ли се, че моят зет е убил змея?

Повечето отвърнали, че са се уверили.

Но един от завистниците, Великият Дух на Размирицата, рекъл:

— За мен, Ваше Величество, е доказано, че рицарят на Черната Перуника е освободил девойките. Но дали той е убил змея, още не съм уверен. Може да го е убил оня магьосник, а рицарят да е пуснал момите на свобода и да ги е излъгал, че той е убил змея.

— Това може да се предположи, — рекла чумата. — Потребно е друго доказателство.

И, като се обърнала към зетя си, запитала го:

— Можеш ли с нещо друго да ни убедиш?

Тогава зет й казал:

— Извадете от джобовете на магьосника ключовете му! Извикайте духовете на тия ключове!

Джуджето намерило златните ключове. Явили се всички духове и почнали да питат:

— Какво ще заповядаш, господарю?

Царят накарал разпоредника да ги запита, кой е убил змея. Духовете са невидими, но виждат всичко, що става около тях. Те добиват тяло, само когато трябва да се явят, за да изпълнят заповедта на оногова, който държи ключа.

Разпоредникът ги попитал, видели ли са, кой е убил змея.

Всички отвърнали в един глас:

— Видяхме.

— Я сега можете ли го позна, ако го видите?

— Можем.

— Да не е оня там? — рекло джуджето, като посочило магьосника.

— Не е.

— Ами да не съм аз? — запитало ги то, като се засмяло.

— Не си и ти, господарю.

— Кой ще е тогава? Я се огледайте наоколо, — да видите, тук ли е оня, който е убил змея!

Те се озърнали и всички посочили царя.

— Ето го, този е, господарю. Той заби иглата в гърба на змея.

След като четиридесетте духа едногласно засвидетелствали, че момъкът е убил змея, никой не възразил нищо. Напротив, всички се съгласили, че тъкмо такъв юначен цар трябва да заеме местото на Великия Дявол. Зетят на чумата бил избран за върховен властител над целия подземен свят. Чумата му отстъпила високия престол и първа му се заклела във вярност. След нея, положили клетва и останалите членове на държавния съвет, а после се известило с деветдесет и девет удара на камбана, че престолът на Великия Дявол е зает достойно и законно от зетя на чумата.

Още при първия звън се разтворили вратите на престолния чертог и гостите нахлули да поздравят новия господар на пъкъла. Всеки коленичел пред престола, главният разпоредник му казвал с висок глас името, занятието и титлата, царят се ръкувал с него, а едно джудже му давало подарък от съкровищницата на подземното царство. Подаръците били различни — според оногова, комуто се подарява: скъпоценен камък с особена сила, муска, която пази от болести, нож, който реже и желязо, везни, които мерят криво, без да се забележи, книга с магични заклевания, обувки, с които се върви много бързо, пръчка, която привлича чужди неща, и други подобни.