Николай Райнов - Княз и чума

Едно време, преди стотини години, живеел в някое далечно царство млад княз. Името на това царство не помни никой. Людете са забравили и името на княза. Някой помнят само чудната приказка, която ще ви разкажа, за да я знаете и вие.

Майката на княза умряла, още когато бил дете. А когато станал юноша, народи от далечни страни нахлули в царството, за да го завладеят. Бащата на княза — старият цар — трябвало да поведе войските си срещу враговете.

Войната се продължила много, царят все не се връщал. Князът бил още млад. Той останал в двореца — да пази, заедно с болярите, престола на баща си, докле се свърши войната и царят се върне.

Не била честита тая царщина, за която разказва приказката. Додето траела войната, в престолния град се явила чума. Тя върлувала вече много месеци наред и изморила току-речи половината цареви поданици. Нямало ни един дом без покойник. Всички къщи били заразени; по големите площади димели денем и нощем клади, на които изгаряли мъртъвците.

Мрачно и страшно било в града. Самият въздух бил тежък, болен. Тъжно ставало на човека да излезе на улицата и да погледне. Людете по цял ден се молели в църквите на Бога — дано спре коситбата на страшния мор, но нищо не помагало.

Само в двореца нямало още ни един болник. Най-строго се пазело — да не би заразата да проникне и там.

Дворецът бил съграден върху висока скала, над града. Обикалял го широк ров, пълен с вода. За да влезе човек в двора, трябвало да мине по голям висящ мост; вечер мостът се вдигал, а денем го пазели войници, въоръжени от глава до пети. Отвъд рова обикаляла, като страшна змия, висока и дебела крепост от камък, с назъбени бойници. От там стрелци следели, да не би врагове да нападнат двореца и да вземат короната.

Но чумата се не бояла нито от широкия ров, пълен с вода, нито от лъковете на стрелците, нито пък чакала да спуснат моста, че да влезе. Тя се страхувала само от един стар магьосник, който бил съветник на царя и учител на младия княз.

Що правел този магьосник?

Той прекарвал денем в двореца, заедно с княза, а нощем влизал в една голяма кула, дето му било жилището. Магьосниците живеят винаги в кули, и не пущат никого да влиза при тях. Под кулата имало седем подземия, едно под друго.

Когато настъпи полунощ, магьосникът слизал в подземните стаи по една стълба, която се извивала надолу, като черупка на охлюв.

В самото дъно на седмото подземие имало една тясна и висока стая, съвсем тъмна. Там влизал магьосникът след полунощ. Той запалвал вълшебни смоли, чиито дим издавал особена миризма. После правел тайнствен знак с ръка и цялата стая се осветявала от зловещ червен пламък. Под неговата светлина белобрадият магьосник почвал да чете заклевания и врачби от стари книги, написани на език, какъвто говорели людете още преди потопа.

После вземал един голям меч с кръстообразна дръжка, замахвал към сребърното огледало, което висяло на стената, и с магична сила заповядвал да се яви духът на чумата.

Магьосниците знаят клетви, от които се боят всички духове. Щом изричал клетвата и насочвал меча към огледалото, магьосникът виждал духа на чумата, отразен върху сребърната плоскост.

Чумата се явявала, разтреперана от страх. Тя се плашела не толкова от магьосника, колкото от голямата петолъчна звезда, извезана със златни жици на дрехата му — тъкмо над гърдите. Около звездата били написани някакви тайнствени букви. Такава била тая звезда, че всички зли духове треперели, като я погледнат, а добрите се покланяли смирено и с почит пред магьосника; на нея били написани всичките Божии имена, които споменават ангелите.

Всяка нощ магьосникът повтарял на чумата, че не бива да влиза в двореца, освен — когато я повика той.

Тя си излизала уплашена и отново тръгвала по глухите тъмни улици на заразения град. А людете, които били още по улиците, или се връщали от работа, виждали суха и висока, черна жена, с кървави очи и зелени уста, с костеливи ръце и крака. По тялото й зеели страшни рани, прилични на кървави цветя, а на раменете й се веело скъсано покривало, чиито дупки приличали на мъртвешки глави. На главата си имала корона от човешки кости, оплетени със зелени змии.

Когото погледнела тая жена, нему се веднага припадало. Той се гътвал без свяст, а тялото му се обсипвало с големи рани.

Тая жена била чумата.