Николай Райнов - Княз и чума

И, като се обърнал към змея с дванадесет глави, казал му:

— Ти ще управляваш царството ми, докле се върна.

Змеят станал и му се поклонил със своите дванадесет глави, в знак на благодарности за тая голяма чест.

— Но как ще дойдеш? — запитал Рицарят на Войната. — Имаш ли кон, който би те отнесъл за един час в царството на чумата?

— Нямам, — отговорил магьосникът, — но ще се кача на твоя кон. Нали си ми подчинен?

— Никакъв подчинен не съм ти, — викнал докачено рицарят. — Още се не знае, дали ти си убил змея. Па и дори да си го убил, още не си заел престола на Великия Дявол. Щом нямаш кон, ще си стоиш тука.

И той потеглил да си върви.

Като разбрал, че рицарят ще го остави, царят на змейовете почнал да му се моли. Той му обещал, че — щом получи короната на Великия Дявол — ще го направи пръв след себе си в пъкленото царство. Рицарят на Войната не бил много умен. Той се съблазнил от това обещание.

— Добре тогава, — рекъл. — Ако искаш да дойдеш с мене, ще трябва да ми станеш паж. Пажът на Глада ще слезе от камилата, а ти ще я яхнеш и ще караш след мене.

Така и направили. Пажът на Глада яхнал един от змейовите коне и препуснал подир тях, но не могъл да ги догони.

Малко след това, почнали да пристигат един по един и другите състезатели, но трябвало да се върнат, защото лабиринтът бил заключен отвсякъде. Запушена била дори и оная дупка, през която влязъл князът. Всичко това станало по заповед на дванадесетглавия змей, който се уплашил — да не би да го убият.

Додето приказвал с магьосника в градината, Рицарят на Войната изгубил доста време, та закъснял. А другите закъснели още повече. Когато се изминали двата уречени часа, в престолния чертог на чумния дворец се събрали само ония, които не пожелали да вземат участие в състезанието. От състезателите бил там само зетят на чумата, който прекарал в стаята си, без да го знае някой, къде е.

Голямата камбана ударила три пъти. Време било да се пристъпи към избор. Чумата станала от престола и рекла:

— Измина се времето, отредено за изпит. Само един от състезателите се е върнал: той е царят на подземното царство. Да чуем, какво ще ни каже той; бил ли е в змейовия лабиринт, отде влязъл и излязъл, що е сторил там, и — най-главно — убил ли е змея с четиридесет глави.

След тия думи, станал зетят на чумата и разказал всички свои приключения в лабиринта. Той признал, че му помогнал магьосникът, но добавил и това, че оня бил роб на змея и се страхувал да посегне на живота му, а търсел някой друг, който би се осмелил да убие змея, та той да стане цар на змейовете.

Додето разказвал подробно всичко това, пристигнал Рицарят на Войната, който се поклонил на чумата й запъхтян й казал, че сегашният цар на змейовете иска да влезе и да й се закълне във вярност.

— Нека почака отвън! — заповядала чумата. — Ще влезе, след като царят на подземното царство свърши своя доклад. А тебе ще кажа, че не можеш да участваш в избора, защото не успя да стигнеш навреме. Ти нямаш право и да избираш, защото си състезател; а не можеш да бъдеш и избираем, понеже закъсня. Главният разпоредник ще съобщи същото и на другите състезатели, когато дойдат.

След това, зетят на чумата продължил своя разказ. Когато свършил, някой от придворните, които му завиждали, рекли, че тоя разказ е остроумно измислен, но — за да повярват в истинността му, трябва да се докаже, че юнакът е наистина убил змея с четиридесет глави.

Чумата запитала тогава зетя си: — Можеш ли да ни убедиш с нещо, че си убил змея?

— Мога. Отвън чака магьосникът, който бе негов роб и който ми даде иглата и стъклото. Той видя всичко.

— Добре, — казала чумата. — Нека влезе оня, който нарича себе си цар на змейовете!

Влязъл магьосникът, облечен като цар, с жезъл в ръка. Той паднал пред престола на чумата, сложил на пода жезъла, целунал чехъла на старата царица и се изправил.

Чумата го запитала:

— Като какъв идеш тук?

— Като цар на змейовете, — отвърнал старецът.

— Кой ти е дал тая корона и тоя жезъл?

— Аз убих змея и наследих престола му. Всички змейове и духове от царството на змейовете признават моята върховна власт.

— Преди да повярваме, че си убил змея, ти трябва да разкажеш, как си го убил, и да докажеш, че думите ти са истинни. Ала и да си го убил, ти не можеш да му заемеш мястото, защото не си нито змей, нито безсмъртен, а цар на змейовете може да бъде или някой безсмъртен, или някой змей. Ти си бил роб на змея и ние те още смятаме за роб. Съблечи тия царски дрехи, снеми тая царска корона и застани хей там, до вратата, дето са наредени робите!