Николай Райнов - Нала и Дамаянти (Индийска приказка)

На другата заран рано Судева пристигна при Ритупарна. Щом изслуша лъжливия разказ на брамина, царят скочи от мястото си и извика: „По-скоро да дойде Вахука!“

Когато се яви Вахука, царят му каза:

— Верни конярю, аз трябва ей сега да тръгна за Видарба. Дамаянти си избира отново мъж: утре рано тя ще обяви избора си. Покажи ми сега изкуството си: ще видим можеш ли прекоси цяло царство за едно денонощие, без да спираш конете.

Тая царска реч изпълни с ужас Нала. „Какво ли крои Дамаянти? — мислеше си той. — Дали от скръб не си е изгубила ума? Или е измислила някоя хитрост? Възможно ли е да се реши тя на такава работа? Но женското сърце е непостоянно. Пък и аз съм виновен пред нея; аз погубих прекрасната й младост. Ала като е забравила мене, как е могла да забрави нашите деца? Трябва да разбера кое е вярно и кое е лъжливо в този слух. Затова ще изпълня волята на царя, но ще гледам да обърна всичко в своя полза.“ — Така той реши в ума си, скръсти покорно ръце на гърдите си и отговори:

— Ще бъде изпълнена царската ти воля, бездруго довечера ще пристигнем във Видарба.

Вахука отиде в обора да избере коне за път. Той избра най-мършави, тромави, с дълги шии, с четинести гриви. Този избор учуди царя.

— Ти се шегуваш, Вахука! — с гняв каза той. — Като че на подигравка, из целия обор си избрал най-лошите коне. Може ли да тръгнем на път с такива кранти?

— Те са добри коне, господарю — отговори Вахука: — Ето и отличителните им белези: по два на челото, по един на гърдите и по три на копитата. Но ако искаш да избера други, покажи ги — аз съм готов да изпълня волята ти.

— Нека бъде по твоему — отговори царят. — Няма нужда аз да те уча: скоро впрягай, па да вървим.

Нала впрегна в колесницата избраните коне и седна с Ритупарна. По молба на Нала седна и Варшнея. Той събра в могъщата си ръка юздите, размаха ги като извити бразди от светкавица и извика:

— Пригответе се, добри коне, за да бъдем във Видарба!

Конете се разтрепераха и паднаха на колене.

Нала чевръсто ги изправи отново на крака, смекчи си гласа, ободри ги с думи и викна: „Напред!“

И конете полетяха като вихър. Царят Ритупарна гледаше с нямо изумление. В това време Варшнея, като чу тайнствения гърмеж на колесницата и като видя как ремъците с плясък и шум удрят конете отстрани и как бързо, като светкавица, блясват, дълбоко се замисли: „Откъде е могъл Вахука да научи такова изкуство и кой е той? Не е ли сам Метали, повелителят на конете? Или е Нала, който се е скрил под грозното лице? Образа на Нала го няма тук, ала тук е силата на Нала. Но кой ще ми открие истината? Отдавна знам от древните предания, че понякога царе, по волята на съдбата, преобразени тайно, се скитат по земята. Този грозен коняр е сигурно великият Нала. Този, под когото като буря в небесата гърми колесницата, кой ще бъде друг, ако не Нала, моят господар?“

Конете, без криле крилати, под властта на Нала като буря летяха напред по гори, долини, реки и потоци. Ненадейно на Ритупарна падна шапката.

— Вахука, спри! Нека Варшнея ми подаде шапката.

— Късно е — отговори Вахука. — Изминали сме вече много мили: да я оставим.

Царят се зачуди. Изведнъж той съгледа отдалеч вибитака — дърво, покрито с разклонена гъста листовина.

— Слушай, Вахука! — каза той. — Тука, на земята няма никой да знае всичко; в изкуството да управляваш коне ти си първият, а пък на мене е дадено изкуството да смятам и тайната да играя на зарове. Виждаш ли там долу разклонено дърво? Много листа и плодове има на него и много паднали лежат на земята. Знай, приятелю, че падналите листа са 403, а с тях са паднали и 110 узрели плодове, всички клончета са 749, а на тях са останали 5 000 000 листа, узрелите плодове са 1319, сега зреят 843 и 78 са гнили.

В тази минута те бяха вече близо до дънера.

— Стойте, добри коне! — извика Вахука: — Не мога да повярвам такава чудна сметка, преди да преброя сам клончетата, листата и плодовете на това дърво. Варшнея, подръж юздите, докато броя.

Ритупарна изпадна в ужас.

— Какво правиш, Вахука? — каза той. — Има ли време да се бавим?

Но Вахука искаше непременно да провери.

— Почакай, царю — отговори той. — Или ако толкова бързаш, върви сам: Варшнея ще кара конете.

Ритупарна възрази, като се стараеше да смекчи Вахука:

— Не се противи, Вахука: в изкуството да управляваш коне няма равен на тебе и само с тебе ние можем довечера да стигнем във Видарба. Аз, сам виждаш това, съм в твоята власт. Не ме задържай повече: ще направя всичко по угодата ти, ако пристигнем във Видарба преди заник слънце.