Николай Райнов - Майчина грижа (Татарска приказка)

Тогава княз Тимур казал:

— Честити царю, вие с царицата сте, види се, стари, та ви не бива да късате плодове. Нека ми откъсне някоя от дъщерите ви. Която ми напълни едно блюдо с плодове от тия, ще я взема за жена.

Върнал се той в двореца да чака коя от дъщерите ще му донесе блюдо с плодове. Дълго чакал, но — напразно. Защото и трите дъщери на царицата се върнали при майка си с изранени и разкървавени ръце, а тя не посмяла да каже това на гостенина.

Царят излязъл и разбрал каква е работата.

— Къде е Тимра? — запитал той жена си. — Тя ще набере. Нали всеки ден береше? Прати да я повикат, че станах за срам пред княза.

Извикали Тимра. Като дошла от воденицата, и птичките се върнали. Запели толкова силно, че князът ги чул чак от двореца и излязъл да ги послуша отблизо. Отишъл при къщицата. В това време Тимра била вътре и се обличала в царските си дрехи.

Додето князът слушал унесено птичите песни, вратата на къщицата се отворила, явила се същата хубавица, която той бил видял на поляната, набрала цяло блюдо плодове и го подала на Тимура.

— Коя си ти? — запитал я отново Тимур. — Не си ли оная, която видях на ливадата, че затъмнява слънцето със сиянието на хубостта си? Ти ли си, която се казва като мене, но името й е женско?

— Аз съм Тимра — отвърнала момата. — Същата съм, която княз Тимур срещна, отивайки на лов.

— Ние сме родени един за друг — казал весело князът. — По имената ни се познава. Ти ще станеш моя жена.

И Тимур се оженил за Тимра.

© Николай Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Николай Райнов. Източни приказки

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-645-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15810]

Последна редакция: 2010-04-03 18:30:00