Николай Райнов - Майчина грижа (Татарска приказка)

— Но кажи, как ти е името, хубавице?

— Името ми е, княже, като твоето, само че твоето име е име на мъж, а моето — на жена. Ако можеш, познай.

Княз Тимур не можел да се сети какво ще е това женско име, което е като неговото. Той отишъл при своите другари — ловците, които го чакали отвъд ливадата, да ги попита. В това време момата облякла отново дрипите и събудила сестра си, па подкарала отново кравата към двореца. Върнал се князът. Гледа — няма никаква хубавица. Две моми карат крава.

Прибрали се момите при майката мащеха. Триоката казала всичко на майка си. Царицата си помислила:

„Тая крава ще да е майката на Тимра. Ще заповядам да я заколят, че да няма кой да се грижи за тая проклетница. Княз Тимур трябва да се омъжи за някоя от моите дъщери, а не за нея.“

Още същата вечер тя повикала готвача и му казала:

— Ще заколиш пъстрата крава, че е станала проклета: днес щеше да убоде дъщеря ми на ливадата. Ще сготвиш месото, а мозъка и сърцето ще опържиш и ще ми ги донесеш.

Тя си мислела, че душата на кравата е в мозъка или в сърцето й. Но когато Тимра вкарвала кравата в обора, чула тих глас, който й говорел:

— Тимро, дъще ненагледна, твоята мащеха ще ме убие. Но ти ми вземи червата и ги зарови някъде. Дърво ще израсте — високо и жилаво, чудно дърво, каквото никой не е виждал още. Това дърво ще бъда аз.

И момата отишла при готвача. Помолила му се, когато заколи кравата, да й даде червата. Дал й ги той, а тя ги заровила дълбоко пред вратата на оная къщица, дето я пращала да спи мащехата. Къщицата била в дъното на градината, малко зад обора. И още на заранта порасло там дръвце. До вечерта станало голямо дърво. А на другия ден почнало да цъфти и да ражда плодове. И то какви плодове! Различни: едни като грозде, други като череши, трети като круши, ябълки и дюли. Отдалече, много отдалече, долетели чудни птици — пойни, пъстри, златисти — и накацали по клоните на дървото, па запели такива хубави песни, че всички слуги, ратаи и войници от двореца се събирали да ги слушат.

Стигнала чак до царицата мълва за това чудно дърво. Излязла и тя със съпруга си — да послушат песента на птиците.

— Много хубаво пеят — казал царят.

И като се обърнал към царедворците, рекъл им:

— Пазете добре това дърво, че то ще прослави по цял свят царството ми. Отдалече ще идват да го гледат.

Но на царицата не допаднали тия думи. Тя разбрала, че и дървото е магьосано, че и то е порасло по волята на Тимрината майка. Една нощ тя излязла тайно от двореца и отишла при къщицата. Всички плодове по чудното дърво светели като звезди. Като се приближила до прозорчето и погледнала в стаичката, видяла Тимра, че седи пред богати трапези, облечена в царски дрехи от злато, бисери и свила, яде и пие. Разбрала тя, че умрялата магьосница прави някак си това.

На другия ден тя казала на мъжа си:

— Заповядай да отсекат онова дърво, на което се толкова чудите всички. То е магьосно. Откак е порасло, и една нощ не съм могла да дремна. То пъди съня от очите ми.

— Хайде де! — рекъл царят и се засмял. — Истина ли говориш? Че как може едно дърво, каквото и да е то, да прави такива неща? Не, дървото ще си стои. Аз поканих княз Тимур да дойде да го види. Той ще дойде тия дни. Тимур е син на най-силния цар и аз искам да бъда добре с него. Дори, ако питаш, много ми се иска да се ожени за някоя от дъщерите ни.

Като чула това, царицата заповядала на трите си дъщери да се облекат в най-хубавите си дрехи и да се украсят с най-богатите си накити. А за да не бъде Тимра в двореца, когато дойде князът, заповядала й да отиде на воденицата и да стои там, додето я повикат.

Дошъл княз Тимур. Влязъл в двореца. Нагостило го богато царското семейство. Извели го да види чудното дърво и да чуе птиците. Но що е станало с тия дивни птици? Защо няма ни една на дървото? И то тъкмо сега, когато князът е дошъл да чуе песента им?

— Видях дървото — рекъл Тимур. — Чудно дърво, наистина. Никога не съм виждал такова. Но къде са птиците? Нали ти, царю, каза, че имало и птици, които пеели по-хубаво от човек? Аз ги не виждам никъде…

Засрамил се царят, че излязъл лъжец пред силния княз, погледнал той изпод вежди царицата: разбрал, че тя е направила нещо, та е пропъдила птиците. А тя си дръпнала погледа и навела глава. Тогава князът рекъл:

— Наберете ми от плодовете на това чудно дърво! Искам да ги опитам.

Царят посегнал да откъсне един плод, но цялото дърво се разлюляло като бясно. Почнало да го шиба по ръцете, та ги дори разкървавило. Князът видял това и се засмял. Посегнала царицата, но и с нея станало същото.