Ан Райс - Пандора

— Да, това ни е известно — заговориха те в хор. Не знаем тези езически имена. Но познаваме Змията и онова, което Бог иска от нас.

— В пустинята Мойсей е вдигнал Змията над главата си — каза момчето. — Дори Кралицата на Египет е познавала Змията и я е носила в короната си.

— Историята за великия Левиатан бе унищожена в Рим — каза жената. — Отстраниха я от свещените книги. Но ние я знаем!

— Значи сте научили всичко това от арменските християни — каза Мариус. — Или от сирийските.

Един нисък мъж със сиви очи не бе продумал през цялото време, но сега пристъпи напред и се обърна към Мариус с голям авторитет.

— Вие разполагате с древните истини — каза той и ги използвате за нечестиви цели. Всички знаят за вас. Русокосите Деца на Мрака в Северните гори ви познават и знаят, че сте откраднали някаква важна тайна от Египет преди Раждането на Христос. Много от тях са идвали тук, виждали са ви с тази жена, и са си тръгвали уплашени.

— Много мъдро — рече Мариус.

— Какво открихте в Египет? — попита една от жените. — Сега в старите стаи, които някога са били обитавани от раса кръвопийци, живеят християнски монаси. Монасите не знаят за нас, но ние знаем всичко за тях и за вас. Там имаше надписи, тайни, както и нещо, което с Божията воля вече ни принадлежи.

— Не, нямаше нищо — рече Мариус.

Жената заговори отново:

— Когато юдеите напуснали Египет и Мойсей проправил път през Червено море, оставили ли са те нещо след себе си? Защо Мойсей вдигнал Змията в пустинята? Знаете ли колко на брой сме ние? Близо сто. Пътуваме до далечния Север, на юг и дори на изток към невероятни земи.

Виждах, че Мариус е смутен.

— Много добре — казах, — разбираме какво искате и защо са ви накарали да повярвате, че ние можем да задоволим вашите потребности. Най-учтиво ви моля да излезете в градината и да ни оставите да поговорим. Проявете уважение към дома ни. Не закачайте робите ни.

— Дори не бихме си го помислили.

— А ние ще се върнем след малко.

Сграбчих Мариус за ръката и го поведох по стълбите.

— Къде отиваш? — прошепна той. — Избий от главата си всички идеи! Те не бива да виждат нищо.

— Няма да видят — казах, — а от мястото, където ще стоя докато говорим, няма и да чуват.

Той изглежда ме разбра. Поведох го към Светилището на застиналите Майка и Баща и затворих каменните врати зад себе си.

Дръпнах Мариус зад седящите Крал и Кралица.

— Те сигурно чуват сърцата на Двойката — прошепнах възможно най-тихо. — Но може би няма да чуят гласовете ни на фона на този звук. Трябва да ги убием, да ги унищожим напълно.

Мариус се изуми.

— Виж, ти знаеш, че трябва да го направим! — казах. — Длъжен си да ги убиеш, както и всеки друг като тях, който някога ни доближи. Защо си толкова шокиран? Подготви се. Най-лесният начин е първо да ги накълцаме на парчета, а после да ги изгорим.

— О, Пандора — простена той.

— Мариус, защо се страхуваш?

— Не се страхувам, Пандора — отвърна той. — Усещам, че подобно деяние ще ме промени безвъзвратно. Да убивам, когато съм жаден, да живея в самота и да пазя тук тези двамата, защото така трябва, е нещо, което правя отдавна. Но да се превърна в екзекутор? Да стана като императорите, които изгарят християни! Да започна война срещу тази раса, този орден, култ, или каквото и да е там, да заема такава позиция.

— Хайде, нямаме избор. В стаята, където спим, има много декоративни мечове. Ще вземем онези, които са големи и извити. Също и факлата. Ще отидем при тях и ще им кажем колко съжаляваме за това, което трябва да им причиним, а после ще го направим!

Той не каза нищо.

— Мариус, нима ще ги оставиш да си отидат, за да започнат да ни преследват и други? Можем да бъдем в безопасност само ако унищожаваме всеки кръвопиец, който някога открие нас и Кралската двойка.

Той се отдалечи от мен и застана пред Майката. Погледна я в очите. Знаех, че тихо говори с нея. Знаех също, че тя не му отвръща.

— Има още една възможност — казах — и тя е съвсем реална. — Направих му знак да се върне зад тях, където усещах, че е най-безопасно да говори.

— Каква е тя? — попита той.

— Да им дадем Краля и Кралицата. Тогава ти и аз ще сме свободни. Те ще се грижат за тях с религиозен плам! Може би Кралят и Кралицата дори ще им разрешат да пият…

— Това е немислимо! — рече той.

— Същото мисля и аз. Никога няма да знаем дали сме в безопасност. А те ще плъзнат по света като някакви свръхестествени гризачи. Е, имаш ли друг план?

— Не, но съм готов. Ще използваме огъня и мечовете едновременно. Можеш ли да им говориш някакви сладки лъжи, докато приближаваме въоръжени и с факли в ръка?