Като цяло лицата им бяха доста привлекателни с правилни черти, изписани вежди и дълбоки тъмни очи, и навсякъде виждах следите от живите им тела малки бръчици около очите и кокалчетата на ръцете.
И те като нас изглеждаха шокирани от това, че ни виждат. Оглеждаха ярко осветената библиотека, дивяха се на лъскавата ни премяна, която бе в пълен контраст с аскетичните им одежди.
— Е — каза Мариус, — кои сте вие?
Прикрих мислите си и се опитах да проникна в техните. Съзнанието им бе непроницаемо. Бяха се посветили на нещо, което граничеше с фанатизъм. Обзе ме ужасно предчувствие.
Те боязливо пристъпиха през отворената врата.
— Не, спрете, моля — каза на гръцки Мариус. — Това е моят дом. Кажете ми кои сте и после може да ви поканя да прекрачите прага.
— Християни сте, нали? — попитах аз. — Притежавате техния плам.
— Така е! — отвърна на гръцки един от тях. Беше мъжът. — Ние сме бич за човечеството в името на Бог и неговия син Христос. Ние сме Децата на Мрака.
— Кой ви създаде? — попита Мариус.
— Създадени сме в свещена пещера и в нашия Храм — каза една жена, която също говореше гръцки. — Знаем истината за Змията и наказваме с нейните зъби.
Станах на крака и отидох при Мариус.
— Мислехме, че сте в Рим — каза младият мъж. Той имаше къса черна коса и много кръгли невинни очи. Защото християнският епископ в Рим сега е най-главен за християните, а теологията на Антиохия няма особено значение.
— Защо да сме в Рим? — попита Мариус. — Какво общо имаме с римския епископ?
Жената пристъпи напред. Косата й бе строго разделена на път в средата, но лицето й бе много величествено и правилно. Преди всичко имаше красиво оформени устни.
— Защо се криете? От години знаем за вас! Знаем, че са ви известни някои неща — за нас и произхода на Мрачния дар, известно ви е как Бог го е донесъл на земята, а вие сте спасили нашия вид от изчезване.
Мариус бе направо ужасен, но не го показа.
— Нямам какво да ви кажа — рече той малко прибързано. — Освен това, че не вярвам във вашия Бог или Исус, както не вярвам, че Бог е донесъл Мрачния дар, както го нарекохте, на земята. Допуснали сте ужасна грешка.
Те бяха много недоверчиви и напълно отдадени на вярата си.
— Вие почти сте постигнали избавлението — каза момчето в дъното на редицата, чиято дълга коса стигаше до раменете. Гласът му бе мъжествен, но имаше дребна фигура. — Намирате се почти на онзи етап, когато сте толкова силни, бели и чисти, че не се налага да пиете!
— Колкото и да ми се иска, това не е вярно — рече Мариус.
— Защо не ни приемете? — попита момчето. — Защо не ни напътствате и научите как по-добре да разпространим Черната кръв и да накажем смъртните за греховете им! Сърцата ни са чисти. Ние бяхме избрани. Всеки един от нас влезе смело в пещерата и там умиращият дявол — едно премазано същество, само от кръв и кости, което бяха прогонили от Рая с опустошителен огън — ни предаде своите уроци.
— Които се изразяваха в какво? — попита Мариус.
— Накарайте ги да страдат — каза жената. — Носете смърт. Откажете се от всичко земно, както стоиците и отшелниците в Египет, но носете смърт. Накажете ги.
Жената бе враждебно настроена.
— Този мъж няма да ни помогне — промълви тя шепнешком. — Този мъж е безбожник. Той е еретик.
— Но вие трябва да ни приемете — каза младият мъж, който бе проговорил пръв. — Ние ви търсихме толкова дълго и толкова надалеч и идваме при вас изпълнени със смирение. Ако желаете да живеете в палат, това вероятно е ваше право, заслужили сте го, но не и ние. Ние живеем в мрак, не познаваме друго удоволствие освен кръвта, наслаждаваме се еднакво на слабите, болните и невинните. Изпълняваме волята на Христос, както Змията изпълняваше Божията воля, когато изкуси Ева в Рая.
— Елате в нашия Храм — каза един от останалите и ще видите дървото на живота, около което е увита свещената Змия. Ние имаме нейните зъби. Притежаваме нейната сила. Бог я е създал, както е създал Юда Искариотски или Каин, или злите римски императори.
— О — казах аз, — разбирам. Преди да попаднете на онзи бог в пещерата, вие сте почитали змията. Вие сте Офити, Сетианци, Насенианци.
— Така се наричахме в началото — каза момчето. Но сега сме Децата на Мрака, отдадени на жертвоприношения и убийства, посветили сме се на това да причиняваме страдание.
— О, Марциан и Валентин — прошепна Мариус. Не знаете тези имена, нали? Те са поетите гностици, които преди сто години положиха началото на вашата мъглява философия. Двойственост — ще рече, че в християнския свят злото може да бъде толкова могъщо колкото доброто.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу