Ан Райс - Пандора

Той стана веднага.

Приближи се към мен до мястото, където бях застанала сред мрака на атриума, и прошепна:

— Моята прекрасна Пандора!

Той се спря за малко преди да ме докосне.

— О, моля те, направи го — казах.

Понечих да го целуна, но той се отдръпна. Из цялата стая имаше лампи. Той се спотайваше в сенките.

— Мариус, разбира се, че си Мариус! И не изглеждаш дори с ден по-стар от времето, когато те видях в момичешките си години. Лицето ти е лъчезарно, а очите ти — колко са красиви. Бих възпяла красотата ти под съпровода на лира, ако можех.

Флавий бавно се бе оттеглил, взел със себе си двете разстроени момичета, без да издаде и звук.

— Пандора — каза Мариус, — ще ми се да можех да те взема в обятията си, но има причини, поради които не мога да го направя. А и ти не бива да ме докосваш, не защото аз не го желая, а защото не съм това, за което ме мислиш. Онова, което виждаш у мен, не е признак на младост. То е нещо толкова различно от копнежите на младостта, че едва сега започвам да осъзнавам колко е мъчително.

Внезапно той извърна поглед. Вдигна ръка, за да ме помоли за тишина и търпение.

— Онова същество броди наоколо — казах аз. Обгорелият кръвопиец.

— Недей да мислиш за сънищата си точно сега каза ми той направо. — Мисли за своята младост. Обикнах те, когато бе едва десетгодишна. Щом навърши петнайсет години, поисках ръката ти от баща ти.

— Наистина ли? Той изобщо не ми го е казвал.

Той отново погледна встрани. После поклати глава.

— Обгорелият — казах аз.

— Опасявах се от това — прокле се той. — Той те е проследил от Храма! О, Мариус! Какъв глупак си. Падна в ръцете му. Но той не е толкова умен, за какъвто се мисли.

— Мариус, ти ли ми прати сънищата?

— Не, никога! Бих направил всичко по силите си, за да те предпазя от себе си.

— А от старите легенди?

— Не прибързвай с изводите, Пандора. Зная, че невероятната ти съобразителност ти послужи добре пред твоя омразен брат Луций и благородния легат. Но недей да мислиш твърде много за… сънища. Сънищата са маловажни и преходни.

— Значи сънищата са дошли от него, онзи противен обгорял убиец?

— Нямам обяснение! — отвърна той. — Но недей да мислиш за образите. Недей да го храниш с мислите си.

— Той умее да чете мисли — казах аз; — също като теб.

— Да. Но ти можеш да прикриеш мислите си. Това е умствен прийом, който можеш да овладееш. Би могла да заключиш душата си в малка метална кутия в главата си.

Разбрах, че той изпитва голяма болка. Излъчваше неизмерима мъка.

— Не можем да допуснем това да се случи! — настоя той.

— За какво говориш, Мариус? За женския глас, или…

— Не, замълчи.

— Няма! Ще разнищя тази история!

— Трябва да следваш указанията ми! — Той пристъпи напред и отново посегна да ме докосне, да ме вземе в обятията си, както би направил баща ми, но в крайна сметка не го направи.

— Не, ти трябва да ми разкажеш всичко — казах аз.

Бях удивена от белотата на кожата му, от безупречното й съвършенство. А блясъкът в очите му отново ми се стори почти нереален. Нечовешки.

Едва сега видях цялото великолепие на дългата му коса. Наистина приличаше на своите предци, келтите. Косата му стигаше до раменете. Тя бе златистобляскава, много светла и пшениченожълта, цялата на меки къдрици.

— Виж се само! — прошепнах. — Ти не си жив човек!

— Не, ти хвърли един последен поглед, защото си тръгваш оттук!

— Какво? — казах. — Последен поглед? — повторих думите му. — За какво говориш! Та аз току-що пристигнах, направих планове, отървах се от брат си! Няма да си тръгна оттук. Да не би да искаш да кажеш, че ме напускаш?

По лицето му се четеше ужасна болка и дръзка молба, каквито не бях виждала у друг човек досега. Дори у баща ми, който бе действал така бързо в онези последни фатални мигове у дома, сякаш просто бе решил да ме изпрати да извърша някоя важна задача.

Очите на Мариус бяха зачервени. Той плачеше, очите му бяха възпалени от сълзите! Не! Тези сълзи наподобяваха сълзите на величествената Кралица от съня, която плачеше, прикована към трона си, а те обливаха бузите, гърлото и дрехите й.

Той понечи да го отрече. Поклати глава, но знаеше, че съм напълно убедена в това.

— Пандора, когато видях, че си ти — поде той, когато дойде в Храма и разбрах, че ти си сънувала онези кървави сънища, направо обезумях. Трябва да те заведа далеч от всичко това, далеч от всяка опасност.

Изтръгнах се от неговото обаяние, от красотата, която излъчваше. Наблюдавах го хладнокръвно и се вслушвах в думите му, без да пропусна нито един детайл — от блясъка в очите му, до начина, по който жестикулираше.