Радой Ралин: Причинна връзка

Неговият заместник от практика знаел, че щом първият възлага па втория, а вторият на третия и третият на четвъртия, все ще има нещо заплетено. И също си намерил начин някъде да замине. Накрая в случая от ръка на ръка писмото стигнало до вуйчо ми. И той още на следната вечер трябвало, както се казвало на философско-научен език, да „проведе“ обсъждането, да вземе становище и да прати резултатите в София.

Вземането е хубаво нещо, когато вземаш пари, награди, постове, задгранични командировки, вилни места, но да взема становища, и то върху чужди грехове, е малко по-различно! А вуйчо уж гледал пиесата, даже накрая поздравил автора й, но тогава още не била отпечатана дописката и нямало такова загадъчно писмо от комитета. Е, какво, поздравил, поздравил! Това не е болка за умиралка, не е документирано, сега ще разучи подробно дописката и ще държи на същото. Най-после, учителят ще прощава, държавните интереси са по-важни от частните.

Но като се позамислил малко, вуйчо ми се убедил, че работата не е толкова лесна. Иначе как биха се измъкнали другите? От практика знаел старият общественик, че всяко обсъждане си носи по една изкупптелна жертва.

И този път бил неговият ред…

В деня на обсъждането вуйчо ми троха не сложил в устата, палил цигара от цигара, не го свъртало нито в кабинета му, нито на улицата, нито в къщи. След като си облякъл черния костюм и взел да си връзва вратовръзката пред огледалото, имал такова печално изражение, като че ли щял да ходи на собственото си погребение. В потната му длан се валяла оръфаната изрезка от дописската…

Да я повтори и да му тегли една тържествена реч? Ами ако го нарекат левосектант и догматик? Тогава да защити пиесата! Ами ако учителят Сидеров го обвини в либерализъм и ревизионизъм? А вуйчо ми бил от онези чисти хора, които не искат за никакви да ги обявяват. Но ако не вземе правилна държавна позиция, ще се изложи. И ще го снемат! Че какъв културен деятел е той, щом не може да даде насока на едно събрание? Ах, тези негови шефове, как се измъкнаха, как го насадиха!

И той така дълбоко въздъхнал, че вуйна ми, която била в съседната стая, се уплашила и притърчала към него:

— Пак тая пуста язва ли те мъчи?

Като чул „язва“, на вуйчо му просветнало. Отдъхнал си той облекчителна пот избила по челото му. После застенал, но някак си лирично и радостно.

— Да викам ли доктора? — разтреперала се вуйна.

— Направо „Бърза помощ“! Умирам си! — изпъшкал вуйчо и се тръшнал на канапето.

Вуйна не усетила как хукнала към улицата. Щом сам той, след като доктор не пускаше в къщи, сега търси „Бърза помощ“, положението ще да е много лошо. Обадила се по телефона от месарницата. Докато се върне, линейката вече чакала. Изнесли вуйчо ми, откарали го в болннцата и там той самоотвержено легнал да му режат язвата.

И знаете ли какво излязло наяве? Язвата на вуйчо ми била почти пред пукване. Ако се бил забавил само с два часа, щял да умре… Имал гноен апандисит, и него изрязали.

Вуйчо не умрял. И като ококорил очи след упойката, първата му дума била:

— Какво стана с обсъждането?

То, разбира се, било „проведено“. Организирал го заместникът на вуйчо. Той надрънкал цял кош глупости, като че ли лично вуйчо го инструктирал. И така се изложил пред гражданите, че сега му търсят работа в застрахователния фронт, където фактите не са спорни и не съществуват конфликти.

След като полежал десетина-петнадесет дни, вуйчо излязъл от болницата. Бил особено щастлнв, че се спасил. И, разбира се, вече престанал да подозира лекарите във вражески намерения. Само бил недоволен, че му изрязали и апендикса. Сега вече го лишавали от възможността, ако му, се изпречи някой нов заплетен случай, пак да прибегне до спасителната роля на „Бърза помощ“.

Такова невероятно нещо са случайностите. И между две на пръв поглед съвсем изолирани явления може да съществува причинна връзка.

Впрочем при всяка безпричинна тревога търсете причинната връзка!

© Радой Ралин

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Публикация:

„Разкази за всички. Антология Стършел“, Партиздат, С. 1986

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5952]

Последна редакция: 2008-04-03 13:00:00