Радой Ралин - Подмазвачество

Подмазвачеството би могло да се схване като особена форма на учтивост. То е различно в различните епохи. Пещерните хора, бидейки крайно ограничени, са се подмазвали все по един и същи начин: в пещерите чрез пещерни рисунки.

Зевс бил толкова силен, че когато поклащал главата си, земята се тресяла. Разбира се, че не неговата сила, по-скоро от нейно угодничество.

В наше време подмазвачеството има видове, колкото са съществуващите професии. А всеки вид си има и своите подвидове и нюанси, с оглед на степента в йерархията, която обогатяват цялата система на подмазването и предлагат изобилна почва за черпене на нескончаем опит. Все пак откривателството се предпочита, защото шаблонът дава винаги обратни резултати. Нали Ларошфуко е открил ахилесовата пета на подмазвачеството: „Човек си въобразява, че мрази ласкателството, когато всъщност мрази само начина, по който го ласкаят“.

Осъдително е например да срещнеш шефа си на улицата и да му кажеш „А забележи само с какво уважение те гледат хората. Ти си гениален стопански деятел!“ — тъй като той може да изкрещи в ушите едно презрително „Марш!“

По-резултатно ще бъде, когато той е в арка на разходка с детето си и се е зачел във вестника, ти да скочиш до малкия, да го вземеш на ръце и да му щипнеш бузката. После да го погалиш и да извикаш спонтанно: „О, малкото красиво момче, ти като пораснеш, ще станеш много умен и много мъдър като своя прекрасен татко, който е гордост на града, на окръга, на страната!“ после ще поздравиш шефа си сдържано и ще забележиш тревожно, че върху левия ревер на неговия чудесно ушит костюм от вносен аржентински плат има някакво неприятно мазно петънце, вероятно получено при важен служебен банкет. Още недовършил догадките си, ти изтичваш до близката аптека, купуваш новия очистителен препарат (да не сбъркаш само с „очистителното“!), връщаш се и започваш да търкаш лекето, докато изчезне…После си отиваш и чуваш зад гърба си благодарствените възклицания на шефа: „Махна се лекето!“

Ако срещнеш на улицата престарялата майка на шефа, хвани я за ръката, иначе ще я сгази автомобил, заведи я до трамвая, като не пропуснеш случая да и напомниш, че тя майката — героиня, е родила такъв умен и способен син, с когото се гордеят и предприятието, и обединението, и министерството, и държавата, и народът. Натърти на няколко пъти, че нейният син е злато, че тя не може да си представи и да си даде сметка какъв син е откърмила…Просто майката-мишка, без да се замъчи, син-планина е родила.

Разбира се, няма нужда да викаш високо, да повтаряш. Майката, макар и страдаща от атеросклероза, ще запомни всичко и ще го предаде с майчина трогателност на сина си.

Ако шефът е писател, с чиста съвест можеш да напишеш една патосна статия, пък дори и студия за него. Писателите не им стигат само голи комплименти. Те трябва да бъдат подкрепяни с реални действия. Напечатано! Можеш да изкараш шефа си жив класик, той няма да се оскърби, макар че гореспоменатият Ларошфуко да се фука, че да „Да хвалиш царете за добродетели, които те нямат, е все едно да ги оскърбяваш безнаказано“. Ами, оскърбление! Колкото бакшишите са оскърбление за обслужващите…

Ако шефът ти е професор, можеш да го направиш рецензент на свой научен труд. Той знае, че си говедо, но от уважение към доверието, с което си го поканил, няма да откаже хонорара. Но по-добре ще е да го поканиш за редактор на научен труд, оставен от покоен класик. Нищо, че няма да драсне нито една запетайка, нито дори ще прочете ръкописа, хонорара ще си вземе от уважение този път към паметта и за „бог да го прости“ на покойника.

Ако шефът ти има навик да разказва плоски духовитости, почвай да се смееш над всяка дума. Ако научиш, че той е станал ловец, стани и ти; ако е страстен въдичар, купувай въдица; ако тръгне да бере гъби, тръгвай и ти. Ако е накъсал отровни гъби и ги яде печени и солени, последвай го, колко силен ще бъде ефектът, ако после лежите легло до легло и му преливат кръв от твоята. Всички видове спорт, всички видове хоби, любими на шефа, дават възможност да се сриват преградите между началства и подчинени. Не забравяйте съвета на Емерсон, че едно хубаво държание е най-изящното от всички изкуства.

А когато е въпросът за изкуството, не можем да не си припомним историята: боговете са били всеобщите и постоянни покровители на гръцката държава-град. И в замяна на това покровителство са получавали богати дарове: химни, вази, статуи, релефи-все произведения на изкуството. С други думи някои форми на подмазвачеството и размяната са създавали изкуство…