Рудолф Распе: Приключенията на барон Мюнхаузен (Преразказани от Ангел Каралийчев)

Нещо подобно ми се случи и с ято яребици. Тръгнах да изпитвам новата си пушка. Бях изгърмял всичките си патрони, когато, без да очаквам, видях, че над мене летят двайсетина яребици. Пожелах да имам няколко бройки от тях на обяда си и това желание ми подсказа да употребя едно средство, което препоръчвам на всеки ловец, който е свършил патроните. Щом видях къде кацнаха яребиците, аз натъпках в пушката си вместо сачми самия шомпол 1 1 Шомпол — желязна пръчка за почистване и смазване на цевта на пушката. — Б. р. . След това приближих до яребиците, подплаших ги и като се вдигнаха, гръмнах. На няколко крачки от мене шомполът тупна на земята, а на него — нанизани седем яребици. Струва ми се, че и те бяха доста учудени, като се видяха нанизани на железния шиш. Да, не току-тъй има пословица „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но чудото не свърши тук. Когато вдигнах шомпола да си прибера яребиците в чантата, видях, че всичките са се опекли от нажеженото желязо. Перушината им беше окапала и те се бяха зачервили толкова сладко, че оставаше само да бъдат изядени. Изпечената карантия вътре имаше вкус на пъстърва.

Друг път срещнах в някаква голяма руска гора една великолепна лисица със сребърно кожухче. Жално ми беше да нарешетя с куршуми и сачми скъпоценната й кожа. Лисицата стоеше под едно дърво. Само за миг измъкнах куршума от пушката си и го замених с дълъг гвоздей. След това гръмнах тъй майсторски, че улучих опашката на лисицата и я приковах към дървото. Затекох се към плененото животно, изкарах своя ловен нож, разсякох на кръст лисичата муцуна и замахнах с камшика. Захванах да шибам. Тогава животното мигом се измъкна от своята прекрасна кожа и побягна. Изчезна от очите ми. Върнах се вкъщи с богат лов. Ето кое наричам аз истинска сполука!

Случаят и късметът често пъти поправят нашите несполуки. В това се убедих наскоро след срещата си с лисицата. Веднъж, като скитах през тъмните гори, съгледах голяма дива свиня. Напреде й тичаше малко свинче. Гръмнах, ала не можах да я улуча. Свинчето, уплашено от гърмежа, побягна напред, но свинята спря и остана като закована на мястото си. Приближих се да разбера защо свинята не бяга и видях, че тя страда от старешка слепота и затуй се е държала за опашката на свинчето, което от любов към майка си е било нещо като водач. Свинята държеше в устата си прасешката опашка. Излезе, че моят куршум е минал между двете животни и за тяхно щастие и мое нещастие сварил да откъсне само парче от опашката на свинчето. И тъй като свинчето не теглеше старата свиня, тя се беше спряла и чакаше. Аз се наведох, хванах опашката и поведох свинята към къщи. Безпомощното животно тръгна подире ми най-позорно. Заведох го у дома.

Дивите свине са наистина страшни, ала глиганите са още по-опасни. Аз имах едно нещастно премеждие с глиган. Срещнах свирепия звяр в гората. Бях съвсем неподготвен за нападение или защита. Бързо се потулих зад един дъб. Яростният глиган се втурна слепешката да ме удари, но наместо да улучи мене, налетя върху дъба. Тогава неговите глиги се забиха в дървото и така го приковаха, че животното не можеше вече нито да повтори удара, нито да се освободи и побегне.

„Охо! — помислих си аз. — Сега вече ще бъдеш мой!“

Взех един камък и почнах да зачуквам глигите. Набих ги още по-дълбоко в дървото. Глиганът разбра, че няма спасение, и затуй, ще не ще, зачака търпеливо моето връщане от близкото село, където отидох за въже и кола, за да го вържа и откарам жив. То се знае, че си свърших добре работата.

Веднъж, като изгърмях всичките си патрони, неочаквано видях пред себе си един чуден елен. Той ме гледаше така безстрашно, сякаш беше разбрал, че пушката ми е празна. Но аз напълних огнестрелното оръжие с барут и наместо сачми сипах в дулото една шепа вишневи костилки. Сетне гръмнах срещу елена и го улучих между рогата. За една минута той остана зашеметен и дори се олюля, но подир малко бързо се съвзе и побягна в гората. Оттогава минаха няколко години... Веднъж излязох на лов пак в същата гора и кого, мислите, срещнах? Един прекрасен елен с чудесно вишнево дърво, боднато между рогата, високо десет лакти. Веднага си спомних за някогашното приключение. И нали смятах това животно за своя отколешна собственост, гръмнах и го повалих с един удар. По този начин получих едновременно и печено месо от елен, и компот от вишни, каквито никога не бях ял.

Когато ножът допре до кокала, ловецът е готов да направи всичко, само да не пропусне благоприятния случай. Аз често съм излизал от най-опасните затруднения само защото съм сръчен човек.