Рудолф Распе - Приключенията на барон Мюнхаузен (Преразказани от Ангел Каралийчев)

След това тръгнахме с генерала да обходим крепостта, за да изучим положението на гарнизона и разположението на противника. Аз бях взел от Лондон един чудесен далекоглед. С него можах да открия, че врагът се готви да изпрати към крепостта, където бяхме ние, една граната, трийсет и шест килограма тежка. Обърнах внимание на генерала и той ме помоли да му дам далекогледа, за да се убеди със собствените си очи, че имам право. Взе го, погледна и разбра. Веднага заповяда да свикат военния съвет. Повикаха и мене да присъствам, тъй като моят далекоглед беше внушил на генерала голямо уважение към военните ми способности. Ние дълго разисквахме, без да вземем каквото и да било решение.

Тогава с позволение на генерала аз заповядах на войниците да докарат от близката батарея една граната, тежка четирийсет и осем килограма. И я наместих с най-голяма точност там, дето трябва. Колкото се отнася до артилерийското дело, без хвалби мога да кажа, че не съм срещал по-голям майстор от себе си. Като натъкмих гранатата, аз бях съвсем уверен, че тя ще постигне целта си.

С голямо внимание следях движенията на неприятелските артилеристи и в минутата, когато те запалиха фитила на тяхното оръдие, изкомандвах: „Огън!“ Двете гранати се срещнаха насред пътя, блъснаха се със страшна сила и стана нещо небивало. Неприятелската граната с такава стремителност отлетя назад, че смаза не само главата на артилериста, който я беше изгърмял, но откъсна главите още на шестнайсет войници, които бягаха към африканския бряг. След това гранатата отиде по-нататък и изполоми мачтите на три кораба в пристанището. Най-сетне тая страшна граната прехвърли двеста километра навътре в страната, проби покрива на една къщурка и изби едничкия зъб на една бабичка, която тъкмо в туй време спеше на гръб с отворена уста. Самата граната заседна в гърлото на бабичката. След няколко минути се върна нейният мъж и се опита да извади гранатата, но не успя. Тогава му текна щастлива мисъл: да натика с чук гранатата в стомаха на жена си. Грабна бързо един дървен чук и свърши тази работа. След някое и друго време гранатата излезе навън по най-естествен път.

Другата граната, нашата, ни направи също големи услуги. След като отблъсна неприятелската граната, тя продължи своя път, откъсна от колелата неприятелското оръдие и го отхвърли с такава сила към един вражески кораб, че тоя кораб за един миг беше пробит и потопен заедно с хиляда моряци и един отряд войници.

Това, разбира се, беше голям успех, но аз не казвам, че се дължи само на мене. Хрумването наистина е мое, родено от моя ум, но донякъде помогна и случаят. По-късно аз забелязах, че нашата граната тежи два пъти повече от неприятелската и затова можа да направи такива страшни опустошения.

За моята отлична служба генерал Елиът ми предложи офицерски чин, но аз отказах. Задоволих се само с тържествената благодарност, която той ми изказа пред целия генерален щаб.

Реших да не напускам крепостта, докато не направя още една услуга на нейните защитници.

Три недели след току-що разказаното приключение с мене се случи следното. Облякох се като свещеник и излязох от крепостта в един часа през нощта. Без много труд успях да се вмъкна в неприятелския лагер. Като влязох, аз се отправих към палатката на граф Артоа. Той беше събрал големите началници и много офицери, за да им съобщи плана за нападението на крепостта, което щеше да стане на другия ден.

Облеклото ми не будеше никакви подозрения. Под неговата защита аз можах спокойно да чуя всичко, което се говореше в палатката. След като приключи съветът, военачалниците се прибраха да спят. Скоро аз се убедих, че целият лагер заедно с часовите е вече заспал. Тогава настъпи моят ред и аз подхванах своята работа. Сграбих всичките неприятелски оръдия — на брой триста парчета — едно след друго и захванах да ги хвърлям в морето. Те потънаха на разстояние три километра от брега. Нямах никакъв помощник и смело мога да кажа, че от всички мои дела, извършени някога, това беше най-трудното.

Като свърших с оръдията, аз събрах колите заедно със снарядите в средата на лагера. Понеже се боях скрибуцането на колелата да не събуди хората, аз ги носех под мишница. Натрупах една грамада, висока горе-долу колкото скалите на Гибралтар. След това намерих една граната, тежка четирийсет и осем килограма, цъкнах с кремък огън, запалих гранатата и я хвърлих в купчината. Забравих да кажа, че над купчината бях събрал всичките неприятелски оръдия и бойни припаси.