Иван Радоев - Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

МАРОН. И след това дай властта на певците!

ОРФЕЙ. Слушай, атинянино! И ти, и Пизистрат знаете, че Тракия е нужна на Гърция. Дарий стои зад устието на Теар. Неговият пръв пълководец, страшният Мегабаз, вижда от коня си богатствата на Атина, а след него са 80 000 конници. Утре те ще наскачат в голямата вода на Хеброс и траките ще се вдигнат да бранят земята си. Но един ден, ако Мегабаз стигне пред вратата на Атина, той ще има само 20 000 войници, а ездачите ще бъдат уморени. Ето защо е нужна Тракия на Пизистрат и на тебе, Мароне… Или не, ти така, от любов към нас?

ПЕРДИКАС. (Плаче.) Царю, аз това не мога да понеса. По-добре да ми отсекат главата.

ОРФЕЙ. И това ще стане един ден, недей плака. Ще го понесеш! Видиш ли Севт и Ронак как мъжествено го понасят? Те дори и не се обиждат. Че кой е Орфей? Един майстор на бъчви, и песните му — бъчварски.

МАРОН. Това са вредни слова, царю!

ОРФЕЙ. Вие всички знаете, че аз говоря истината. Ти знаеш най-добре това, Мароне. Дори и сукалчето Терес го знае, само че той сега си мълчи и мисли за Епидавъра, кога ще отиде на театър. Че защо, малко козле, ще ходиш в Епидавъра? Ето, Ксантипа е на двайсет крачки. Вместо да търсиш мъдрост в Епидавъра, не е ли по-добре да търсите с малката Йо из сламата златните колелца на Садал… А? Антиб? И ти си расъл и не си обръщал внимание на тая работа. Можеш ли да хванеш Марон с тая ръка, да го подхвърлиш и после да го хванеш с другата?

АНТИБ. Мога.

ОРФЕЙ. Не сега. Не е хубаво да подхвърляме царските съветници пред очите на царя, нали, Кот?

КОТ. Царю, аз мога да кажа, че Марон е лайно, само че не сега.

ОРФЕЙ. Царю, трибали прерязаха гърлото на моя брат, великия Лин. Аз пях на площада и събирах войници. Самият аз бях войник. Мъката ме водеше на мъст. Пиян бях, сега съм напълно трезвен, мъката се уталожи и мисля добре. Не нападай втори път трибалите. Нека живеят, както си искат. Направи обратното, царю! Дай свобода на своя народ! Направи го за пример на Пизистрат. Нека той се бои от Тракия, а не ти от трибалите. Орфей, твоят войник, те моли: направи обратното, царю!

САДАЛ. Тежки са думите ти, Орфей! Толкова тежки, че не мога отведнъж да преценя дали са справедливи.

ОРФЕЙ. Да си вървя ли, царю?

САДАЛ. Би ли могъл да избягаш от думите си?

КОТ. Царю, то ако е така, да кажем нещо и после да бягаме…

САДАЛ. Ти се би храбро, Кот.

КОТ. Бих се.

САДАЛ. Това е достатъчно.

ПЕРДИКАС. Царят иска да ти каже да не говориш глупости.

САДАЛ. Така… И какво казах аз?

КОТ. Когато нещо казваме, после да не бягаме.

САДАЛ. Благодаря, Кот, ти се би храбро!

КОТ. Бих се.

ПЕРДИКАС. Стига де!

САДАЛ. Благодаря на всички. Искам да помисля върху това, което чух. Свободни сте. Орфей, ти остани!

(Другите излизат.)

САДАЛ. Остани още три дни при мене, Орфей! Искам да помисля.

ОРФЕЙ. Царю, аз имам много поръчки за Тасос. Войната прекъсна работата ми. Три месеца вече стоя тук.

САДАЛ. (Внезапно извиква.) Искам да помисля!

(В кръчмата на Ксантипа. Няколко мъже пият шумно. Пердикас стои в ъгъла преоблечен.)

КОЖАРЯТ. Къде е Орфей, Ксантипо? Откак е свършила войната с трибалите, никой не го е виждал.

ГРЪНЧАРЯТ. Казват, че Орфей се е бил храбро срещу трибалите и сега бил пръв съветник на царя.

КОЖАРЯТ. Аз съм ходил много пъти при трибалите. Те нямат цар. Всеки има земя и я работи общо с целия си род.

ГРЪНЧАРЯТ. Ти, Ксантипо, напразно се надяваш, че твоят певец ще дойде тук, за да пие киселото ти вино.

КСАНТИПА. Ако не ти харесва виното ми, върви си!

ПЕРДИКАС. Трибалите мислят и говорят свободно, защото нямат цар. Нашата е друга… Отде знаеш например какъв е тоя? (Хваща един от мъжете, който дреме.) А! Гледаш го, дреме. Може пък да не дреме.

ГРЪНЧАРЯТ. Тоя е казанджия, аз го познавам. Пет дена пие, един ден работи.

ПЕРДИКАС. Виждаш ли? А откъде взема пари да пие пет дена, щом като работи само един?

ГРЪНЧАРЯТ. Краде човекът. Остави го, той е добър човек.

КАЗАНДЖИЯТА. (Надига се.) Не бутайте казана! Тоя казан аз ще го напълня с масло, ще запаля огън и ще пусна Орфей в маслото. И когато се изпържи, ще си го изям. Много обичам аз, Ксантипо, пържен певец в зехтин… Като си го изям, и той ще ми пее тука, в корема. (Към Пердикас.) Преди малко ти ли каза, че съм бил крадял?