Иван Радоев - Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

ОРФЕЙ. Аз имам само тия две неща. С друго не мога да ти бъда полезен.

САДАЛ. Можеш.

ОРФЕЙ. С какво?

САДАЛ. Кажи ми, как да управлявам справедливо?

ОРФЕЙ. За кого да бъде справедливо?

САДАЛ. За всички.

ОРФЕЙ. Това не може, царю.

САДАЛ. Защо?

ОРФЕЙ. Виждаш ли тая чаша, царю? Тя е пълна с вино. Беси, серди, кикони са копали лозата, връзвали са я с коноп срещу вятъра, тракийски жени са брали плода, млади мъже са газили в корабите, майстори винари са слушали нощем бъчвите как лудата течност се укротява и става на вино. Роби са го товарили на тасоските кораби, колари търговци са го возили нощем под звездите, за да бъде хладно на виното… (Изпива чашата.) Сега в чашата няма нищо. Аз изпих труда на толкова хора наведнъж.

САДАЛ. Аз не искам да бъда тиранин като моя предшественик Буши, нито като атинянина Пизистрат.

ОРФЕЙ. Ще станеш, царю!

САДАЛ. В моя власт е да стана или да не стана.

ОРФЕЙ. Това не зависи от тебе. Ти имаш свободна мисъл, но нямаш свободна воля.

САДАЛ. Ако имам теб, волята ми ще бъде свободна.

ОРФЕЙ. Ние никога не можем да бъдем един до друг, царю! Аз съм опитвал да сложа до хвойновото дърво буково. И оттам винаги протича. Букът и хвойната не си пасват… Царю, аз пролежах в затвора на Буши три години. Ти ми даде свобода. Ти ми даде това, което не можеш да дадеш дори на себе си. Но ти го направи, защото аз съм Орфей — иначе не би го направил.

(Влиза запъхтян Марон.)

МАРОН. Царю, нечувана вест нося.

САДАЛ. Говори бързо, Мароне!

МАРОН. Царю, трибали са нападнали миналата нощ в Атина Лин, когато се е прибирал от кръчмата.

САДАЛ. И какво, говор?!

МАРОН. Прерязали са гърлото му.

ОРФЕЙ. Старче!

МАРОН. Вестоносецът е в двореца, царю.

ОРФЕЙ. Трибали прерязали гърлото на моя брат — великия Лин? Сега площадът ще чуе страшната песен за убийството на Лин и подлостта на трибалите! (Излиза.)

САДАЛ. Да вървим и ние да чуем!

(Излизат с Марон.)

(В двореца. Садал пуска стенобитната машина.)

ТРАК. Царю, огледалото пак се счупи!

САДАЛ. Пак ли само?

ТРАК. Пак.

САДАЛ. Ако откриеш кой троши огледалото, ще му отсека главата.

ТРАК. Така трябва, царю.

САДАЛ. Кой ти каза, че така трябва?

ТРАК. Ти, царю, току-що.

САДАЛ. Аз казах, че ще я отсека, а не че така трябва.

ТРАК. Аз не знам какво говоря, царю.

(Садал се смее силно.)

Това го знам, царю.

САДАЛ. Само че не знаеш чия, нали, Трак?

ТРАК. Знам, че няма да бъде моята.

САДАЛ. Защо?

ТРАК. Защото няма кой да ти каже кой троши огледалото.

(Влиза Пердикас.)

ПЕРДИКАС. Никак не е смешно, царю!

САДАЛ. А ти откъде знаеш, че не е смешно?

ПЕРДИКАС. Аз знам всичко, царю!

САДАЛ. Единият нищо не знае, другият всичко знае. (Към Пердикас.) Да дойдат парадинастите! И кажи там да ти отсекат главата!

(Пердикас и Трак излизат. И Садал излиза. Влизат парадинастите на групи предпазливо; Марон и Терес.)

ТЕРЕС. Три месеца, откак е свършила войната с трибалите, а царският съвет не се е събирал. Голям бой ядохме…

(Влизат Антиб и Кот във военни униформи. Марон ги оглежда.)

МАРОН. Сложили на магарето лъвска кожа.

АНТИБ. Мароне!

МАРОН. Но то изревало и всички го разбрали.

КОТ. А на бившия лъв му сложили магарешка кожа… (Запъва се.)

МАРОН. И какво станало?

КОТ. Сложили му магарешка кожа с едни големи уши… (Пак се запъва.)

МАРОН. Изкажи се, царски съветнико! И какво станало с магарето?

КОТ. Ти си лайно.

(Влизат Севт и Ронак, надпявайки се.)

СЕВТ. Слава на Садал, най-прекрасния!

РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!

МАРОН. Стига, стига! Садал го няма още.

СЕВТ. Защо ни събира царят?

МАРОН. Може би Пердикас знае.

РОНАК. Къде е Пердикас?

МАРОН. Зад колоната.

(Пердикас влиза.)

ПЕРДИКАС. Тук съм. Никой не иска да ми отреже главата. Слизам вече три пъти в резачницата. Казвам: „Садал нареди!“ Никой не вярва. Даже онзи тъпак долу, резачът, казва: „Разкарай се!“ Човек не може вече да си отреже главата.