Йордан Радичков: Патицата

Ето го благословения килим от троскот!

Той застилаше целия двор и се простираше и навън, на улицата, но там каруците и копитата на конете го бяха изпокъсали. Патицата размаха крила, за да се раздвижи, и примижавайки с едно око, тръгна по килима на троскота. Тя много обичаше тия работи и й беше приятно да пасе меката трева. Улицата никак не я привличаше, защото там дрипите от зеленина бяха повече работа за свинете. А свинете, като ровеха със зурлите си, кихаха от прашната трева. Отдавна не е имало дъждове да изперат улицата, а и улицата пък нямаше никакво намерение да отиде да се изпере в реката. Тя си лежеше между къщите и патицата се чудеше как не я е страх нощем от лисиците. Пък улицата никак не беше я страх от лисиците.

Но то си бе нейна работа.

Докато се разхождаше бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца, курника на кравата, оградата и тиквите, нависели по нея. Те бяха кръгли и жълти. Тогава й се стори, че целият този свят наоколо е покрит с тишина, че тя дори се стича по оградата, уголемява се и ей сега ще почне да се търкаля към нея, за да я смачка. Тази тишина бе кръгла и жълта като тиква.

Патицата клекна от изненада, а от кошарата излезе една крава, изпотъпка килима на тревата и отиде при оградата, за да почеше кожата си. И както си се чешеше и стържеше, тя протегна глава и почна да яде кръглата тишина. Тишината хрущеше под здравите зъби на кравата и кой знае колко щеше да продължи това, ако от къщи не бе излязъл стопанинът и не бе набил животното. „Тикви ще ядеш, а?“ — викаше той.

Кравата побягна, като люлееше тежко хълбоците си. Патицата реши, че никак не е лесно да се бяга с такива големи хълбоци, при това и с четири крака и с една много дълга опашка. Ако не беше езичница, патицата би укорила навярно бога за тази несправедливост, но както вече казахме, тя беше езичница, а пък имаше и основание да мрази кравата.

Стопанинът подкара кравата по улицата, а отнякъде изскочи едно куче и тръгна подир него, като все гледаше цървулите му. Патицата се учуди защо кучето гледа стопанина все в краката и върви подире му, но си спомни, че миналата година стопанинът изхвърли на двора старите си цървули, кучето ги отмъкна пред колибата си и ги изяде. Реши, че кучето и сега върви подир селянина и чака, докато цървулите се протрият, за да ги изяде. Патицата никога не е яла цървули, защото това е много долна работа; или може би не чак толкова долна, но е много жилава.

Докато стоеше на портата и мислеше, патицата видя едно насекомо. Не бе кой знае какво насекомо, но все пак можеше да свърши малко работа и тя го изяде. Сетне се обърна и тръгна към големия курник на стопанина. Вратата бе отворена и патицата надникна, водена от своето професионално любопитство, за да разбере с какво се занимава сега там човечеството. В дъното стопанката седеше в едно легло, увита в юргани, кихаше с човката си и я бършеше в една кърпа. Това се видя много смешно на патицата. Когато тя кихваше, тутакси изтриваше човката си в тревата, а пък стопаните трябва да носят някакви парцали и с тях да вършат тази работа.

Тя може би щеше да мисли още върху тези неща, но чу, че някъде високо нещо взе да трещи, и изтича навън. Видя една много голяма патица, която хвърчеше в небето, без да размахва крилата си. Бръмчейки, патицата премина бързо, сетне взе да се спуска все по-ниско и по-ниско и патицата реши, че ще слезе в реката.

Тогава се сети, че е време вече да отиде и тя в реката, и тръгна бързо през двора. На улицата някакво прасе тичаше, въртеше се, грухтеше и вдигаше толкова врява, че я заболяха ушите. Не обичаше тези мръсни свине, или по-точно, мразеше ги, защото, когато отиваше в локвата, те се втурваха веднага при нея, блъскаха я и я изтласкваха на сушата, макар че тя им се караше.

По-нататък видя кучето. То лежеше на сянка, турило глава върху краката си, и я гледаше. Няколко мухи се въртяха над главата му. Патицата го попита защо лежи на сянка. Кучето не й отговори нищо, а само изтрака отсечено със зъбите си. Патицата подскочи от уплаха, но това не бе нужно, защото кучето ловеше мухите, които се въртяха над главата му. Патицата реши, че е глупаво с толкова голяма пукотевица да се хване една нищо и никаква муха. Тя му се скара за тези работи, но кучето никак не се развълнува, само махна с опашка, което трябваше да значи: „Гледай си работата!“

Патицата продължи по улицата и стигна една голяма локва. Тя се плъзна по водата, опипа тук и там с човка, защото очакваше да намери нещо, а водена от своето професионално любопитство. Почувствува в локвата, че нещо й тежи. Не можа да улови точната посока на това усещане, то по-скоро бе усещане на подсъзнанието й и когато стигна на другия бряг, изведнъж разбра, че пак й е станало леко. То бе някаква особена лекота на духа и патицата се обърна, за види още веднъж локвата. И там, в средата, тя видя нещо бяло да се полюлява.