Йордан Радичков - Патицата

Здесь есть возможность читать онлайн «Йордан Радичков - Патицата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Патицата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Патицата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Патицата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Патицата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Беше яйце.

Тя бе снесла това яйце заета с други неща и мислейки за други неща, а сега то стоеше самотно във водата, в тази мръсна вода, която бе пълна със зараза и миришеше на прасе от туй, че свинете се къпеха в нея.

Помисли си, че яйцето ще се зарази и вероятно ще създада грижи на правителството, а могат да станат и по-сложни неща от тази зараза.

(По-сложни неща не станаха, но туй яйце, снесено в локвата, създаде действително работа на правителството и то трябваше да издаде едно постановление, с което да забрани употребата на пачи яйца в заведенията за обществено хранене.)

Патицата не държеше на своето яйце, нито вдигаше шум, че го е снесла. Всеки на нейно място би направил същото, така че тази проява не може да се смята за изключителна — едно най-обикновено яйце, кръгло.

Привлякоха я викове на някакви хора. Те се търкаляха в мръсните дрипи на троскота, бяха вдигнали прах, а други около тях нещо викаха и махаха, докато ги изправиха на крака. Единият почна да тича и избяга, а онзи, който остана, държеше човката си и от нея струеше нещо червено.

— Той те преби, бе! — викаха му селяните.

— Не е, не е! — говореше онзи гъгниво и стискаше човката си.

— Как да не е, като те преби!

— На мен, понеже носът ми… — говореше онзи.

— Абе как понеже, като те преби! — не го оставяха другите селяни. — Я иди и ти да му го върнеш!

— Ще му го върна аз! — не се предаваше онзи.

— Ще му го върнеш я, виж как те преби!

— Той, носът ми, понеже си е такъв — бъбреше битият. — Но аз ще му го върна! Тъпкано хем!

— Тъпкано, тъпкано! — съгласиха се онези.

Патицата избиколи, защото се боеше да не я стъпчат, и си мислеше защо ли се бият стопаните, след като патиците в ятото никога не се бият. И кравите си бият стопаните, и прасетата бият, че и кучетата. Тя си спомни как миналия месец стопанката наби кучето в двора, защото, докато тя переше в коритото и правеше много хубава пяна, то отиде и й измъкна онуй, с което си правеше пяната, и започна да го яде. Стопанката дотича с машата и го наби в двора толкова силно, че то до вечерта все се протягаше и гледаше накриво и кисело.

Патицата си спомни, че много пъти е била при стопанката, когато тя пере в коритото, и са си бъбрели помежду си, защото стопанката каже едно, а пък патицата й отвърне или обратно — патицата каже нещо, а стопанката й отвърне, но тя никога не е вземала туй, с което жената си правеше пяната. И може би затова никога не са я били и с машата. Само пред мисълта, че могат да я бият, тя настръхна.

Ужасна работа!

Спомни си колко много я болеше, когато веднъж кравата настъпи плавника й и тя трябваше цяла нощ да охка и остави друго, ами не можа да спи, че и на другите не даде да спят. Те се изпокараха заради нея и добре, че патокът имаше силен глас, та нейде ги усмири, а на нея й каза друг път да не си пъха плавника, където не й е работа. Пък тя хич и не го бе пъхала (плавника), а както си стоеше, и онази с копитата я настъпи. Стопанинът много хубаво я натупа днес онази, косматата, с широките хълбоци, която знае само да настъпя, а е толкова грозна, че няма къде повече, пък и опашка има, че и устата й смешна, че и зъби има в устата си. Само гдето едно мляко дава, ама и него стопанинът с голямо стискане й го взема от вимето. Сигурно затова той така казва: „Заболяха ме ръцете от стискане!“

Патицата се развесели, спомняйки си как стопанинът наби кравата. Смешно! Смешно! Тя вървеше и си пакаше и беше много доволна, че не е нито крава, нито куче, нито прасе (пази боже!). Почувствува отново лекота на духа и почна да помахва с крила, сякаш се готвеше да хвръкне.

Но не хвръкна, а продължи да слиза по улицата и както си пакаше, долови друго пакане. То идваше отдалече, приглушено и мамещо, и патицата, накланяйки глава, ускори крачките. Вървеше и усещаше, че зад нея се изправя все по-плътна стена, която може да я смачка, ако се върне назад. Тя по-скоро почувствува, отколкото да разбере, че целият онзи свят на кучетата, на прасетата, на кравите, на хората и коритата с пране за нея е било пустотата и че движейки се в него, тя е носела върху перушината си бремето на своята самотност.

Стана й веднага тъжно. Патицата не можеше да си обясни тази смяна на чувствата, защото то бе извън нейната интелигентност, но се радваше, че пустинята остава назад, там, където кучето с трясъка на челюстите си хваща нищожни мухи, а пред нея все по-силно и по-силно се носи пакането на стадото. Ей сега ще го зърне пред себе си!

И наистина тя видя върху реката патиците. Първо позна своите, позна ги по пръстените на опашките, сетне видя едни сиви, после други, пъстри и лъскави — всичко това се гмуркаше, шумеше, вдигаше приятна врява и патицата заплува върху водовъртежите на тази врява и не усети кога гърдите й допряха до водата, кога потърси мимоходом да намаже перата си с мас, кога усети до себе си перата на другите и видя жълтите им човки, ту гмуркащи се във водата, ту издигащи се нагоре, да сплескват въздуха.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Патицата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Патицата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Йордан Радичков
libcat.ru: книга без обложки
Йордан Радичков
libcat.ru: книга без обложки
Йордан Радичков
libcat.ru: книга без обложки
Йордан Радичков
libcat.ru: книга без обложки
Йордан Радичков
libcat.ru: книга без обложки
Йордан Радичков
libcat.ru: книга без обложки
Йордан Радичков
Йордан Радичков - Про язычника
Йордан Радичков
Йордан Радичков - Про хату
Йордан Радичков
Йордан Радичков - Странные летучие тела
Йордан Радичков
Йордан Радичков - Ми, горобчики
Йордан Радичков
Отзывы о книге «Патицата»

Обсуждение, отзывы о книге «Патицата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x