Йордан Радичков - Заекът

Цигарите догаряха, Заяко размаха плашилото, Тико почна да удря тенекията и двамата влязоха в двора на Суса Тинина. „Ааа!“ — извикаха свраките, завъртяха се в кръг из двора, направиха дъга над коша за кукуруз, из въздуха се поклащаха отскубнати пера и падаха леко в зеления троскот, върху хората и плашилото. „Иш, момаа жено врачанска!“ — викаше с все сила Заяко, а Тико допълваше като ехо след него: „Жено врачанска!“

. Не се наложи много да викат. Едва преминаха половината двор и свраките с неохота се разпръснаха по съседните градини. Остана да виси само обесената сврака на коша за кукуруз. Суса Тинина отвори вратата и първите й думи бяха: „Господ да ги убие, изплашиха ми кокошките, тъкмо им хвърлих кукуруз, щото от кукуруза повече носят, и ония като надойдоха, прогониха кокошките и изкълваха кукуруза.“ „Намерили са некъде бесна мърша“ — каза Заяко и почна да си свива цигара. Той подаде на Тико да държи американския гащиризон, докато удря с огнивото. Суса Тинина, забравила, че им е трепала кокошка, отиде да му донесе въглен с машата да си запали цигарата. Заяко запали, попафка и каза на Тико:

„Айде!“

Двамата тръгнаха обратно, напред вървеше Заяко и димеше, подире му — Тико с плашилото и тенекията.

Като ги видя така, Камена рече на Велика: „Да сте хора, че да вземете да дадете тая дреха на Тико, защото е оголял като циганин!“ „Уу, па що не кажеш! — погледна я Велика. — Стига само да искате, парцаляк за плашило ще намериме.“

И жената каза това на мъжа си, а мъжът, без да се замисля, рече: „Ама, разбира се! Нека носи човекът, вместо да виси тука на тоя прът и да гние от дъждовете..“ Тико пък от своя страна изпадна в такова умиление, че нищо не можа да каже, само викаше:

„Малей! Малей!“

Той влезе в къщи по старата си, изпокъсана риза и подир малко се появи на вратата с гащиризона. Беше малко по-високичък от Заяко, та гащеризонът бая беше прилепнал по тялото му. Крачолите стигаха над коленете, ръкавите му бяха над лактите, дрехата беше добре изпълнена и кога се появи на вратата, изглеждаше неузнаваем, засмян до уши. Клюводръвците, като го видяха, изпопадаха половината от дървото, после един по един почнаха пак да се катерят нагоре, лазеха на два крака и се подпираха с опашките досущ като буболечки. Ковачът заслиза бос по стъпалата на къщата, турил ръце в джобовете. Заяко пуфкаше цигарата, с едното око бе премижал леко, за да не влиза пушек в него, но с другото око гледаше слизащия по стълбите човек. „Баш съм американец!“ — рече му Тико. „Па баш си“ — каза циганката. А Велика рече: „Досущ!“

Така гащиризонът, преминал дългия път през океана, после скитал по пътищата на старата Берковска околия и завършил като плашило върху Заяковата ограда, влезе отново в обръщение, клюводръвците изпопадаха, като го видяха, а изпод сайванта излезе гъската, запъти се с тържествени възгласи към стопанина си, помириса с човка и одобри новата му дреха … Ще изпреваря тук малко събитията, за да отидем с гащиризона напред, или както сам Заяко се изразяваше, Америка винаги изпреварва събитията, гащиризонът й може да остави човека насред път, щом това се налага, и сам да тръгне по пътя, като се развява на всички страни, а човекът подтичва гол подире му, едната ръка размахва да си помага в тичането, а другата притиска до себе си, белки прикрие срамотиите с нея.

Та по повод на тези Заякови мисли искам да кажа, че гащиризонът сума време се разхождаше с Тико. Горяха заедно въглища в гората и обработваха желязото. Вярно е, че тук-там се прокъса, но беше подкърпван усърдно, докато един ден двамата сина се зажениха и Камена подир няколко разговора с ковача реши да разреже американската дреха надве — за единия от синовете ризата, за другия панталоните. Добре че беше лято, та благодарение на лятото синовете намериха хубави циганки. Камена все викаше на Заяко и на жена му: „Господ да ви поживи, ако не беше американският гащиризон, не можехме, значи, да изпоженим момчетата. Чак до Дунава всички цигани знаят, че назе ни облича Америка, и го приказват това, и всеки иска да станеме сватове. Друго си е да те облича Америка!“ Заяко от своя страна казваше: „Америка кога те облича, може фин гол да ходиш, ама пак си облечен. На нея и политиката й такава, и всичкото й такова, подкърпи, префасонира, ръкав отреже, крачол отреже, обаче маа, нали тук и там все са останали по малко копчета и тегели. Политиката й такава на нея — по всички шевове се разпаря, реже, кърпи и префасонира, уж по-облечена да се покаже, па то, като погледнеш, голотията й се види отвсякъде!“