Йордан Радичков - Заекът

Това, че Заяко посвири на окарина, че клюводръвците гледаха право към него и слушаха досущ като човеци, без да позволят някой да шумне наоколо им (един даже бе получил удар от човка по главата, щото не внимаваше, ами се разсейваше с някаква буболечка), че по същото време осемнайсет гущера бяха се залепили на стената на къщата — трите големи и едри, другите ситни и пепеляви — и че всичките в един миг се отлепиха от стената и прошумяха в зелената шума на бъзето, сякаш някой поръси жито с шепа, че в същия миг клюводръвците почнаха да бият настървено с човки черницата и пърхаха с крила и че тутакси се появиха големите сколуфи на Суса Тинина, която рече: „А да видите кво ще ви прави сега тенецът!“ — изведнъж внесе объркване и страх у хората. Велика се прекръсти отново, каза си наум „Бог да прости Перуниката.“ — Тико попита Заяко: „Истина ли е?“ — Заяко му каза „Бабини деветини!“ Остриганите циганчета гледаха с лъскавите си очи, без да разбират, но ако човек се взреше повече в гледеца на очите им, щеше да види как там нещо искри, сякаш страхът пробягва през тях и от нозете му летят светли искри.

Свраката се бе възнесла постепенно по сенарската ритла, завъртя се под стряхата, Суса Тинина заслиза през две пръчки по ритлата, а долу в двора се виждаше клекналият Петър Сусов. Той обграждаше с ракитови пръчки хранилка за пилета и внимаваше пръчките да са на еднакво разстояние. В такава хранилка пилетата могат да влизат, но кокошките не могат и само обикалят наоколо, очаквайки нещо от паницата да отхвръкне встрани, извън ракитовата ограда.

„Ако е тенец — рече Камена на Велика, — ще направя магия с червен конец.“ „Ти направи магия — каза й Велика, — па аз ще ида утре на гробища.“

Беше онзи час на деня, когато слънцето е потънало зад баирите, но здрач още отникъде не се задава. В такива мигове времето като че спира на едно място и човек заедно с времето застива, както и природата. Само клюводръвците шумяха в черницата и сипеха картеч.

Това обаче не продължи дълго, тънкият конец на застоя се скъса, въздухът почна да става синкав, хората се разпръснаха, бъбрейки тихо помежду си. Заяко пропусна Велика да мине пред него през прелеза, хвана се и той за кола и чу гласа на Суса Тинина откъм коша за кукуруз: „Ами като немаме ние Америка да ни праща плашила, то тогава свраки ще трепеме и ще ги връзваме под стрехите. И аз знам да имам Америка, па да ми прати тя гащеризон или палто да ми прати, па да си живея живота, а то, пусто опустело, по цел ден се орлиш съвсем близко покрай обесената на стрехата сврака.“

Зад стъклото на прозореца можеха да се видят лицата на Суса Тинина и на мъжа й. Няколко свраки също ги забелязаха, отидоха до прозореца и почнаха Да чукат с човки по стъклото. Другите застанаха на керемидите, на коша за кукуруз и ги окуражаваха с викове. Човек можеше да помисли, че черкези са нападнали къщата и предизвикват стопаните й да излязат навън. Обаче стопаните не излизаха, а стоеха като гръмнати на прозореца.

„Иди, помогни! — рече жената на Заяко. — Нищо, Че ни утрепаха кокошката.“ „Че как да помогна!“ — почна да се чеше Заяко по врата. „Иш мома, жено!“ — извика той.

Свраките обаче не му обърнаха никакво внимание, продължаваха да скандират къде групово, къде поединично, завираха се навсякъде из двора, претръскаха плевнята, набутаха се в коша за кукуруз, отидоха да огледат и кладенеца. Вилнееха необезпокоявани от никого, стрелваха се във всички посоки, сякаш бяха побеснели. Клюводръвците ги окуражаваха от черницата с подвиквания и почукване с човки, като че им ръкопляскаха, и това въодушеви още повече сврачето ято.

„Тия са яли бесна мърша — каза Заяко на ковача. — Затова са побеснели и ако такова пиле те клъвне, може да побеснееш.“ „Стойте там! — извика той на Петър Сусов. — Сега ще дойдеме ние с Тико да ги оправим! Тико — обърна се той към ковача, — вземи нещо, желязо ли, тенекия ли, та да удряш, пък аз ще измъкна плашилото!“

Заяко измъкна от плета пръта с американския гащиризон, а Тико изнесе ръждясало тенеке от къщата. Свраките продължаваха да беснеят. Двамата мъже тръгнаха към тях, Тико почукваше тенекето с парче дърво, а Заяко размахваше над главата си пръта с гащиризона. Като стигнаха до улицата, Заяко рече:

„Чакай да вземем да запалиме по една цигара, тая жена сврака нема къде да избяга!“ Те си свиха по една яка цигара, Заяко сума време би с огнивото, докато изтръгне искра от кремъка, искрата подуши с нос наляво и надясно, намери праханта и я подпали. Двамата постояха и попушиха и през това време Заяко разказа как трепали преди войната бясно куче, изглежда, че някъде е намерило мъртва чучулига и я е изяло. Според него кучетата от това побесняват. За тая работа той писал и на брата на жена си, кога бил в Аржентина, уж да работят там за две песо надница, ама тая жена аржентинеца, нали е чокоин, отбил от надницата, платил само по песо и половина. Във връзка с отбиването на надницата Заяко посъветвал брата на свойта жена да гледа, ако може, да изкарва по две песо, оня го послушал и се прехвърлил в Съединените щати, дето сигурно вади по две песо… Та като утрепали кучето, оттам минала сврака, обаче щом побесняла, отишла при свинете, избрала най-яката и се качила на гърба й. По цял ден яздела свинете. Кога свинете й омръзнали, отишла, та намерила биволи, тоя бивол яхне, онзи яхне, биволът бие с опашка, ама не можел да я събори. Яздела ги, значи, и подвиквала, ни е подвикване, ни смях, ами такова едно, истеричево. Във връзка с тая работа Заяко помни как Трифон взел пушката си и отишли да я стрелят, обаче колкото и пъти да гърмял Трифон, нито веднъж не я улучил и сума заешка сачма набил в кожата на биволите.