Робърт Шекли - Поради липса на работа

Слоболд кимна.

— Мисля, че това е всичко — каза Белис и взе кутията. Тръгна към вратата. — Впрочем — заговори отново той, — трябваше да ми кажеш, че не си онзи Слоболд.

Слоболд успя само да се усмихне глуповато.

— Но това няма значение вече — каза Белис. — Особено след като Егриш заяви, че иска да ти благодари лично.

Той тихо затвори вратата след себе си.

Слоболд остана дълго време загледан в затворената врата. После докосна с ръка стодоларовите банкноти, прибрани в джоба му.

— Но това е просто смешно — каза си той. После бързо заключи входната врата. Хукна към задната, заключи и нея, и постави резето. После си запали една пура.

— Направо смешно — произнесе на глас той. Навън беше ясен ден. Той се усмихна на страховете си и загаси непотребното му осветление.

Чу лек шум зад себе си.

Пурата се изплъзна от пръстите му, но Слоболд не помръдна. Не издаде и звук, макар че всеки нерв по тялото му трепереше.

— Здравейте, господин Слоболд — произнесе един глас. Слоболд още не можеше да се помръдне там, в ярко осветената си от дневната светлина работилница.

— Искаме да ви благодарим за идеално свършената работа — каза гласът. — Всички ние ви благодарим.

Слоболд разбра, че ако не погледне, ще подлудее. Нямаше нищо по-лошо от това да не поглеждаш. Той започна бавно да се извръща.

— Клиш каза, че можем да дойдем — каза гласът. — Клиш каза, че вие ще бъдете първият, който ще ни види. През деня.

Слоболд завърши извръщането и погледна. Там беше Егриш и останалите. Не носеха премените.

Не носеха премените Пък и как ли биха могли, когато нямаха тела? Четири гигантски глави плуваха пред очите му. Глави ли? Да, предполагаше, че безформените, издути неща са глави.

В тях имаше нещо странно познато.

За миг Слоболд се опита отчаяно да се убеди, че халюцинира. Не може да ги е срещал преди, казваше си той. Белис каза, че те идват от Тъмното. Живеели и работели в тъмнината. Никога не са имали дрехи и никога няма да им потрябват…

Тогава Слоболд си спомни. Беше ги виждал веднъж преди. В един особено лош сън.

Те бяха кошмари.

„Напълно разбираемо — помисли той объркан. — Отдавна трябваше да се случи всъщност. Като си помисли човек… Защо кошмарите да се ограничават и да се явяват само през нощта? Денят е огромна и неразработена област, много часове, които могат да бъдат оползотворени.“

Господин Белис бе учредил дневен клон за кошмари и ето ги тук.

Но за какво бяха онези премени? Чак сега Слоболд се досети какво всъщност беше шил. И това вече му дойде в повече. Умът му се замята, затрепери, заизвива. Обикновената лудост му се струваше лелеяна мечта пред това, което преживяваше.

— Сега си тръгваме — каза Егриш. — Светлината все още ни пречи.

Слоболд видя как фантастичните глави се приближават.

— Благодарим ви за маските за сън. Стават ни идеално.

Слоболд припадна.

— Пак ще се видим — каза му Егриш.

© 1954 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

The Slow Season, 1954

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

ISBN: 954-9513-05-X (т.3)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8985]

Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00