Робърт Шекли: Поради липса на работа

Затова след малко той се оттегли в задната стаичка и като светна всички възможни лампи, започна да чертае кройките.

След три дни господин Белис пристигна.

— Прекрасно — каза той, като вдигна премяната пред себе си. Измъкна шивашки метър от джоба си и започна да проверява размерите. — Не се съмнявам в работата ти — обясни той. — Но премяната трябва да бъде съвсем точна.

— Разбира се — отвърна Слоболд.

Господин Белис приключи с измерванията.

— Чудесно — каза той. — Егриш ще бъде доволна. Светлината й пречи ужасно. Никоя от тях не е свикнала, както знаеш.

— Аха — отвърна Слоболд.

— Трудно е, след като си прекарал целия си живот в тъмнина. Но те ще се аклиматизират.

— Предполагам, че сте прав — съгласи се Слоболд.

— И съвсем скоро ще могат да започнат работа — продължи господин Белис със замечтана усмивка.

Слоболд започна да опакова премяната, като се мъчеше да открие смисъла в думите на Белис. След като си прекарал целия си живот в тъмнина, мислеше той, докато се занимаваше с опаковането. Ще се аклиматизират, каза си той и постави премяната в кутията.

Пък и Егриш не бе единствена. Белис бе говорил и за други. За пръв път на Слоболд му мина мисълта, че Егриш и останалите може да не са от Земята. Дали не са от Марс? Не, там има достатъчно светлина. Ами да не са от обратната страна на Луната?

— Ето и мерките за три други премени — каза господин Белис.

— Бих могъл да работя по онези, които ми дадохте — каза Слоболд, все още замислен по въпроса за произхода им от други планети.

— Че как така? — попита господин Белис. — Останалите не могат да носят нищо от онова, което става на Егриш.

— О, забравих — опита да не се разсейва Слоболд. — А ще иска ли Егриш още някоя премяна по същите кройки?

— Не. За какво й е?

Слоболд си затвори устата. Белис можеше и да се усъмни, ако допуснеше още някоя грешка с въпросите си.

Той погледна новите мерки. Сега трябваше да събере всичките си сили, за да не покаже учудване, тъй като те бяха дотолкова различни от тези на Егриш, колкото нейните от човешките норми.

— Ще можеш ли да ги приготвиш за една седмица? — попита господин Белис. — Не ми се иска да те притеснявам, но трябва да започнем работа, колкото е възможно по-скоро.

— Една седмица ли? Ще може — отговори Слоболд, с поглед вперен във ветрилото от стодоларови банкноти, които Белис подреждаше върху тезгяха. — Да, сигурно ще станат.

— Чудесно — каза господин Белис. — Те, горкичките, не могат да понасят светлината.

— Че защо не са си донесли дрехите? — попита Слоболд и веднага съжали за въпроса си.

— Какви дрехи? — смръщи се към него господин Белис. — Те не носят никакви дрехи. Никога не са носели. И след известно време няма да са им необходими и тези премени.

— Забравих — промърмори изпотен от притеснение Слоболд.

— Е, след седмица, значи. Дотогава тъкмо ще бъдем готови и ние. — Господин Белис се отправи към вратата. — Впрочем, Клиш ще се върне след ден-два от Тъмното — каза той на излизане.

После си тръгна.

Слоболд работи усилено цялата седмица. През всичкото време държеше включено осветлението в работилницата си и избягваше да се приближава до тъмните ъгли. Изработването на премените му подсказваше как изглеждат онези, които щяха да ги носят, но това не му помагаше да спи през нощта. От сърце му се искаше Белис да не беше му казвал нищо, защото така просто чувстваше, че започва да полудява.

Знаеше, че Егриш и приятелките й са живели винаги на тъмно. Това подсказваше, че те идват от свят без светлина.

Какъв ли е този свят?

Пък и обикновено не били облечени. Защо тогава сега им трябваха премени?

Какво представляваха те? Защо бяха дошли? И какво искаше да каже Белис с думите си, че ще ги накара да започнат работа?

Слоболд реши, че полугладното съществуване май е по-добро от подобна работа.

— Егриш е много доволна — каза Белис след седмица. Той тъкмо привършваше с проверката на изпълнението на премените. — Останалите също ще бъдат доволни. Сигурен съм.

— Радвам се — отвърна Слоболд.

— Те наистина са по-приспособими, отколкото смеех да се надявам — продължи господин Белис. — Вече се аклиматизират. И естествено, твоята работа им помогна.

— Много се радвам — усмихна се механично Слоболд. Искаше му се Белис да си тръгне по-скоро.

Но на Белис му се разговаряше. Той се облегна върху тезгяха.

— Пък и няма причини те да се явяват само в тъмнината — говореше той с усмивка. — Много ограничен обхват. Затова ги доведох от Тъмното.