Робърт Шекли - Тежкият товар на човека

— На всички ли? — попита много тихо Шийла.

— Мисля, че говоря от името на всички роботи на този планетоид, които те обожават. Мисля, че твоето място е тук, Шийла.

Момичето мълча дълго, а вятърът шумолеше из клоните на дърветата и бърчеше повърхността на езерото.

Най-накрая тя проговори.

— А ти също ли мислиш, че моето място е тук?

Фласуел бе погълнат от изключителната й красота, почувства се загубен в бездната на погледа й. Той се задъха, докосна ръката й и пръстите му се свиха.

— Шийла…

— Да, Едуард…

— Скъпи влюбени — изграчи един рязък метален глас. — Тук сме се събрали…

— Не сега, глупак такъв! — изплака Шийла.

Роботът за бракосъчетания застана пред тях и заговори нацупено.

— Колкото и да ми е неприятно да се намесвам в човешките работи, моите уреди ми казват, че трябва да го направя. Според моя начин на мислене физическите контакти са безсмислени. Само заради опита аз допрях устни до един робот шивачка. И заради труда, който си бях направил, получих само счупен зъб. Някога си мислех, че изпитвам нещо. Някакво електричество, което ме караше да треперя и да сънувам различни геометрични форми. Но когато се прегледах, установих, че се е обелила изолацията на един от проводниците на захранващото ми устройство. Следователно емоцията е била въображаема.

— Нахално, проклето роботче — изръмжа Фласуел.

— Извинете ме за намесата. Само се опитвам да обясня, че намирам инструкциите си за глупави. Според тях аз трябва да предотвратя всеки и всякакъв физически контакт, докато не бъде изпълнена церемонията по бракосъчетанието. Но какво да се прави? Такива са заповедите ми. А сега мога ли да започна?

— Не! — каза Шийла.

Роботът вдигна рамене с фатално примирение и се плъзна под клоните на дърветата.

— Не мога да понасям робот, който не си знае мястото — измърмори Фласуел. — Но нямам нищо против.

— Какво?

— Така е — продължи Фласуел напълно убедено. — Ти не само не си по-лоша от която и да било жена на пионер, но си и много по-красива. Шийла, ще се омъжиш ли за мен?

Роботът, който се повърташе под клоните, сега се насочи услужливо към тях.

— Не — каза Шийла.

— Не ли? — повтори Фласуел с неразбиране.

— Чу ме добре. Не! В никакъв случай!

— Ама защо? Ти се приспособи толкова добре тук, Шийла. Роботите те обожават. Никога не съм ги виждал да работят толкова добре.

— А пък мен не ме интересува твоя планетоид. И освен това ти изобщо не ме интересуваш. Аз ще отида на Сринигар V, където ще бъда глезена съпруга на пашата на Срай!

Те се гледаха в очите, Шийла, побледняла от яд, а Фласуел, почервенял от смущение.

Роботът за бракосъчетания пак започна:

— Скъпи влюбени…

Шийла се извъртя и хукна към къщата.

— Нищо не разбирам — търпеливо заговори роботът за бракосъчетания. — Всичко това е много объркващо. И кога ще бъде извършена церемонията?

— Никога — изръмжа Фласуел и също се насочи към къщата, сключил яростно вежди.

Роботът се поколеба, въздъхна металически и забърза след ултра луксозния модел булка.

Цялата нощ Фласуел прекара в стаята си, като пиеше непрекъснато и си мърмореше сам. Малко след зазоряване верният Гунга-Сам почука и се вмъкна в стаята.

— Жени! — изсъска към слугата си Фласуел.

— Моля?

— Никога няма да ги разбера — каза Фласуел. — Тя ме подведе. Аз мислех, че иска да остане тук. Мислех, че…

— Мислите на Човека са объркани и тъмни — каза Гунга-Сам. — Но в сравнение с тези на Жената те са кристално ясни.

— Откъде пък го измисли това? — попита Фласуел.

— Това е една стара роботска поговорка.

— Ех, вие, роботи. Понякога се чудя дали наистина нямате души.

— О, нямаме, господин Фласуел, господарю. Това е специално записано в нашата спецификация за производство. Роботите трябва да бъдат произвеждани без душа, за да им се спестят страдания.

— Много умно правило — съгласи се Фласуел. — Би трябвало понякога да се прилага и за хората Е, да върви по дяволите тая… Ти какво искаше?

— Дойдох да ви съобщя, господине, че товарният кораб каца.

Фласуел побледня.

— Толкова скоро? Значи ми носи новата булка!

— Без съмнение.

— И ще откара Шийла към Сринигар V?

— Със сигурност, господине.

Фласуел изпъшка и се хвана за главата. После се изправи.

— Добре, добре — каза той. — Ще ида да видя дали тя е готова.

Той намери Шийла в хола да наблюдава кацането на товарния кораб.

— Желая ти всичко най-хубаво, Едуард — каза тя. — Надявам се новата булка да оправдае очакванията ти.