Робърт Шекли - Травмираният

Моята артистичност предизвика много ласкави отзиви.

Повечето от несъответствията — естественинесъответствия, позволявам си да ви напомня — в Метагалактика АТТАЛА бяха отстранени. Продължавам да работя с травмирания в пробива на времето. Той засвидетелствува пълна готовност да сътрудничи, доколкото би могъл да направи това, с всичките различни влияния около себе си.

Засега съм съединил ръбовете на пробива и съм ги оставил да се втвърдяват. Надявам се индивидът да остане неподвижен, тъй като наистина нямам желание да отстранявам някого или нещо. В края на краищата всеки човек, всяка планета, всяка звездна система, колкото и незначителни да са, са неразделна част от моята метагалактическа схема.

Във всеки случай творението ми е артистично.

Очакваме с радост вашия приемателен оглед. Моля да вземете под внимание разположенията на галактиките около метагалактическия център. Те са красив блян, който човек би искал да носи винаги у себе си.

Моля да разгледате офертата ми за проекта на Метагалактика МОРСТТ в светлината на постиженията ми досега.

Все още очаквам заплащането за Метагалактика АТТАЛА.

С уважение,

Кариеномен

Приложено:

1 бр. оферта за проект на Метагалактика МОРСТТ

3 бр. критични рецензии относно Метагалактика АТТАЛА

— Часът е единадесет и четиридесет и пет — каза Кей нервно. — Мислиш ли, че можем да тръгнем вече?

— Нека почакаме още няколко минути — каза Масрин. Той чуваше как Харф дебне на площадката, очаквайки с нетърпение да удари полунощ.

Масрин наблюдаваше как часовникът му отмерва секундите.

В дванадесет без пет той реши, че може да опита. Ако пробивът не бе поправен до този момент, пет минути повече нямаше да променят нещата.

Постави куфара върху тоалетната масичка и подложи отдолу един стол.

— Какво ще правиш? — запита Кей.

— Не ми се иска да изпробвам тези стъпала нощем — каза Масрин. — Достатъчно неприятно е да си играем с онези индианци през деня. Вместо това ще опитам да се изкача нагоре.

Тя му отправи поглед, изпълнен с предчувствия за провал.

— Всичко това не е от стъпалата — повтори й Масрин. — А от самото изкачване и слизане. Критичното разстояние изглежда около пет фута. Смятам, че тази височина е напълно достатъчна.

Кей нервничеше, свивайки и отпускайки юмруци, докато Масрин се качваше на стола. Той постави единия си крак на тоалетната масичка, след това и другия и се изправи.

— Мисля, че е добре — рече, като залитна леко. — Ще опитам малко по-нависоко.

Покачи се върху куфара. И изчезна.

Беше ден и той се намираше в някакъв град. Но градът не приличаше на Ню Йорк. Беше смайващо красиво, толкова красиво, че Масрин не посмя да диша от страх да не наруши мимолетната прелест.

Това бе град с изящни тънки кули и сгради. И хора. Но какви хора, помисли си Масрин, като изпусна дъха си с въздишка.

Те имаха синя кожа. Светлината бе зелена и идваше от обагрено в зелено слънце.

Масрин пое дъх и се задави. Отново понечи да вдъхне въздух и започна да губи равновесие. В града нямаше никакъв въздух. Поне нямаше въздух, който той би могъл да диша. Потърси опора назад и се преметна надолу.

Приземи се задавен и сгърчен на пода в стаята си.

След малко той задиша отново. Чу Харф да удря по вратата. Масрин се олюля на краката си и се помъчи да измисли нещо. Той познаваше Харф, който вероятно бе сигурен вече, че Масрин оглавява мафията. Щеше да повика полицай, ако не си отидеха. А това щеше да доведе накрая до…

— Слушай — каза той на Кей. — Хрумна ми една идея.

Гърлото му още гореше от атмосферата на бъдещето. Въпреки всичко, каза на себе си, нямаше причина да е толкова изненадан. Беше направил твърде голям скок напред. Съставът на земната атмосфера сигурно се бе променил постепенно и хората се бяха адаптирали към него. Но за него бе отрова.

— Сега има две възможности — каза на Кей. — Едната, че под праисторическия пласт има друг, по-ранен пласт. Втората, че праисторическият пласт е само временно прекъсване във времето и под него се намира днешният Ню Йорк. Следиш ли мисълта ми?

— Не.

— Ще се опитам да сляза под праисторическия пласт. Това може да ме изведе долу на приземния етаж. Ясно е, че по-лошо от това не може да стане.

Кей се замисли върху логиката да навлезеш хиляди години в миналото, за да извървиш няколко фута надолу, но не каза нищо.

Масрин отвори вратата и излезе на стълбището, придружен от Кей.