Робърт Шекли - Езикът на любовта

— Джеф — подкани го тя, — сигурна съм, че можеш да ми кажеш поне нещо !

Томс сви рамене.

— Дори и да не е точно каквото си имал предвид.

Томс изпъшка.

— Моля те! — изплака тя. — Кажи нещо! Не мога повече така!

— О, по дяволите!

— Да? — задъха се тя и лицето й се напрегна.

— Нямах това предвид — каза Томс, изпадайки отново в тъжното си мълчание.

Накрая той поиска ръката й. Бе готов да се съгласи, че я „обича“, но отказваше да го изрази с думи. Той й обясни, че бракът трябва да се основава на взаимното доверие, иначе е обречен от самото начало. Ако започне да обезценява чувствата си от самото начало, какво бъдеще ги очаква изобщо?

Дорис намираше разсъжденията му за възхитителни, но отказа да се омъжи за него.

— Ти трябва да казваш на едно момиче, че го обичаш — заяви тя. — Трябва да й казваш, че я обичаш, по сто пъти на ден, Джеферсън, и дори това няма да е достатъчно.

— Но аз те обичам — протестираше Томс. — Искам да кажа, че изпитвам чувството, отговарящо на…

— О, стига вече!

В това затруднено положение Томс си помисли за езика на любовта и отиде да попита професора за него.

— Известно ни е — каза професорът, — че туземната раса от Тияна II имала уникален език за изразяване на любовното чувство. Да каже „обичам те“, било немислимо за един тияниец. Той би използвал само точната фраза, отговаряща на точното чувство, което изпитва в момента, и която не се използва за други цели.

Томс кимна и професорът продължи.

— Разбира се, с разработването на езика е било необходимо да се разработи и доста уникална техника за правене на любов. Разказват, че обикновеното „правене на любов“ в сравнение с тиянийската техника прилича на пуфтенето на мечка гризли в лятна жега.

— Точно това ми трябва! — възкликна Томс.

— Но това е глупаво — каза професорът. — Тиянийската техника може и да е интересна, но твоите умения напълно задоволяват нуждите ти. А освен това езикът може да се използва само с един човек. Цялата работа според мен е чиста загуба на сили.

— Усилията, които човек полага за любовта, са най-важните на този свят, понеже предизвикват най-много чувства — издекламира Томс.

— Отказвам да слушам лоши епиграми, господин Томс. Какво толкова има в любовта?

— Тя е единственото съвършено нещо на този свят — каза Томс. — И ако човек би трябвало да научи специален език, за да я разбере, това би било най-малкото, което може да стори. Кажете ми, далеч ли е Тияна II?

— О! Доста далеч е — отвърна професорът с лека усмивка. — И всичко е доста безсмислено, тъй като расата е изчезнала.

— Изчезнала! Но защо? Внезапен упадък? Нашествие?

— Това е една от загадките на галактиката — каза безразлично професорът.

— Значи езикът е загубен завинаги!

— Не точно. Преди двайсет години един землянин на име Джордж Вариш отишъл на Тияна и научил езика на любовта от последното поколение на расата. — Професорът сви рамене. — Никога не съм намирал работата му достатъчно важна, за да прочета докладите му.

Томс потърси Вариш в „Кой кой е сред галактическите откриватели“ и разбра, че той е бил награден за откриването на Тияна. Обикалял по неизучените планети известно време и накрая се завърнал на пустата Тияна, за да отдаде живота си на изучаването на всеки аспект от нейната култура.

След като разбра това, Томс мисли дълго. Пътешествието до Тияна бе трудно, дълго и скъпо. Може би докато той стигнеше, Вариш щеше да е умрял или нямаше да иска да разкрие тайните си. Струваше ли си риска?

Заслужава ли си всичко това заради любовта, помисли си Томс, знаейки отговора.

И така той продаде своята ултра-фи уредба, мисловното си записващо устройство, текстовете по философия и някои други работи, които му бяха оставени от дядо му, и си купи билет за планетата Крантис IV, която бе най-близо до Тияна и откъдето можеше да хване космически кораб по разписание. След като подготвителните работи бяха завършени, той отиде при Дорис.

— Дорис, когато се върна, ще мога да ти кажа колко много те… Искам да кажа точно колко те… Тоест, когато изуча тиянийската техника, Дорис, ти ще бъдеш обичана, както никоя друга жена не е била.

— Наистина ли? — попита тя със светнали очи.

— Ами „обичана“ не е точното определение, но ще бъде нещо много близко.

— Ще те чакам, Джеф, но не се бави много — каза тя.

Джеферсън Томс кимна, намигна й през сълзи, прегърна я страстно и забърза към космодрума.

През следващия час той вече беше на път.