Робърт Шекли - Гласове

Както много от нас, господин Уест понякога изпитваше трудности при взимане на решения. Но за разлика от много от нас, той отказваше да прибягва до ирационални форми на помощ. Независимо от остротата на проблема си, господин Уест не си позволяваше да бъде напътстван от И дзин, картите Таро или хороскоп. Той беше едър, навъсен и затворен човек, който работеше в нюйоркската счетоводна фирма на „Едуъл, Джипър и Гаскойн“ и считаше, че всеки трябва да взима рационално своите решения.

Господин Уест правеше това, като се допитваше за проблемите си до един Глас в главата си. Гласът винаги му казваше какво да прави и Гласът винаги беше прав.

Системата на Гласа в главата на Уест работеше добре от много години. Но проблемите започнаха през седмицата, когато техниците проверяваха генераторите в новопостроената огромна сграда на улицата срещу мястото, където се намираше неговия апартамент. Трябва да се отбележи също, че тази седмица активността на слънчевите петна бе твърде висока, излъчването на космически лъчи достигна десетгодишния си максимум, а поясът Ван Алън временно се бе преместил с четири градуса на юг.

Тази седмица господин Уест имаше да решава два сериозни проблема. Единият се отнасяше до Амелия — хубавичка, желана, готова и постижима — но също така четиринадесетгодишна негова племенница и слабоумна. Тя живееше при него, докато родителите й пътуваха из Европа. Самата мисъл за нея караше ръцете да го сърбят и носът му да потръпва. Но после той си спомняше за законното наказание за кръвосмешение и решаваше да отложи този въпрос.

Другият проблем засягаше неговите акции в южноафриканското предприятие „Експлоатация“ ООД. Цената им леко падаше и той мислеше да ги продаде и да купи акции от международната корпорация „Размисли за смъртта“.

За да достигне до приемливо пазарно решение, господин Уест трябваше да се съобрази с такива фактори като преимущества, запаси, сезонни промени, доверие от страна на инвеститорите, средни показания на индекса Дау-Джонс, фючърси Алфалфа и много други неща. Никой не би могъл сам да мисли за всичко това. То явно си бе работа за Гласа.

Гласът обмисли проблема през нощта, а после на закуска каза:

— Добре. Мисля, че намерих решение. Трудността беше в това, че сме подценили някои свойства, които могат да бъдат индуцирани в напрегнатите преградни структури.

— Какво? — изненада се господин Уест.

— Твърдостта и гъвкавостта могат да бъдат комбинирани като самостоятелен градиент на функция — продължи Гласът. — Но абсолютна функция в рамките на самозатворени хомеостатични системи. В такъв случай граммолекулярния диференциал ще осигури експоненциално повишаване на здравината на продукта.

— Ама за какво говориш? — попита господин Уест.

— Привидното обръщане на закона на Фроше се дължи на факта, че енергията, преминаваща през крайно ориентираните преградни и чакълести структури може да бъде приета за проста биполярна променлива. Щом разбереш това, промишленото приложение на тази форма на ламиниране става очевидно.

— Не, не е — извика Уест. — Какво става тук? Кой си ти?

От Гласа не последва отговор. Той се беше изключил.

През останалата част на деня той чуваше многобройни Гласове в главата си. Те казваха най-различни странни неща:

— Мартин Борман е жив и здрав и работи като научен ръководител в Манаус, Бразилия.

— Прескачащата дама за трети път печели в Акведукт.

— Ти си потенциален владетел на слънчевата система, но злите ти псевдородители са те затворили в едно нечисто смъртно тяло.

Подобни приказки разтревожиха господин Усет. Той знаеше, че един Глас в главата е нещо рационално, нормално и напълно приемливо. Но да чуваш много Гласове бе един от признаците на лудостта. И най-лошото бе, че той не успяваше да получи какъвто и да било отговор от собствения си Глас.

Той успя да запази спокойствие през следващите няколко дни и се опита да разреши проблемите си сам. Продаде акциите на „Експлоатация“, а те веднага се вдигнаха с пет пункта. Купи акции от „Размисли за смъртта“, а те паднаха рекордно ниско, когато списание „Таим“ съобщи, че новият серум на безсмъртието ще се появи „съвсем наскоро“.

Опита се да разреши проблема си с Амелия. Почеса носа си със запотени ръце и помисли: „Да видим. Мога да се промъкна в стаята й през нощта с черна маска. Тя може би ще разбере кой съм, но мога да отричам в съда. Пък и кой ли ще повярва на една слабоумна? Или пък мога да й кажа, че последната мода в сексуалното обучение е действителната демонстрация…“