Робърт Шекли - Гладиаторите на Есмералда

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Шекли - Гладиаторите на Есмералда» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гладиаторите на Есмералда: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гладиаторите на Есмералда»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Третото хилядолетие е настъпило.
Безмилостни войни, екологични бедствия и нещастия са превърнали Америка в свят на разрухата, бедността и престъпленията. Но далеч на юг, в океана, остров Есмералда е оазис на богатството, красотата и… смъртта. Международен консорциум е превърнал острова в Ловен свят. Правилата са прости — компютър разделя желаещите на Ловци и Жертви и определя гладиаторските двойки. Ловците преследват своите жертви с всякакви оръжия и са длъжни да ги убият, за да получат Голямата награда.

Гладиаторите на Есмералда — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гладиаторите на Есмералда», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Лопец бе забелязал револвера на Харолд. Той го взе и го сложи в собствения си джоб.

— За какво съм ви? — попита Харолд.

— Нищо няма да ти направя — отговори Хлапето от Катскил. — Просто ми трябва помощ с този крак.

Те приключиха с обира на автобуса и излязоха навън, водейки Харолд със себе си. Лопец подсвирна с уста. Още едно мършаво момче дотича от депото.

— Сега, амиго — каза Хлапето от Катскил на Харолд, — просто ме вдигни на твоите силни рамене и да се омитаме оттук.

Хлапето от Катскил размаха револвера и се усмихна. Харолд го вдигна внимателно на раменете си. Хлапето издаде някакъв свистящ звук от болка при раздвижването на крака му.

— Чато — подвикна той, — отиди в колата. Запали я! А ти — той почука Харолд по рамото, — vamos caballo! 2 2 Тръгвай, конче! Б.пр.

Те притичаха до паркинга. Момчето на име Чато, дебело хлапе на около осемнадесет, изтича преди тях до един очукан буик, паркиран близо до изхода на депото. Когато другите стигнаха до колата, Чато се мъчеше със стартера, но колата не искаше да запали.

— Няма време за шегички — каза Хлапето от Катскил. — Какво става?

— Казвах ти за разпределителя — отвърна Чато. — Нали ти казах, че има нужда от нови части.

— Ти каза, че ще издържи, докато намерим друга кола.

— Казах, че мисля, че ще издържи.

Стартерът се движеше все по-бавно. Акумулаторът беше почти изтощен. Откъм депото се чуваха викове. От него излязоха тичащи хора. Някои от тях имаха пушки.

— Най-добре е да изчезваме — каза Лопец.

Всички се измъкнаха от колата. По заповед на Лопец Харолд отново го вдигна на раменете си. Те се отправиха тичешком към ниското хълмче зад паркинга.

— По дяволите — изруга Хлапето от Катскил. — Естебан, как тъй не открихте тези пушки?

После се обърна към Харолд:

— Гледай в краката си, амиго. Сега най-малко ни трябва да се спънем и да паднем.

Харолд препускаше в галоп нагоре по хълма. Намъкна се в някакви гъсталаци и си проправи път през тях, а Лопец се навеждаше ниско, за да не му влизат клони в очите. Едно тънко растение шибна Лопец по главата, а после друг клон изби пистолета от ръката му.

— Хей — извика Лопец.

— Няма нищо — каза Харолд. Той продължи да тича с пълна скорост през хълма, спусна се надолу по пасищата от другата му страна и пресичайки някакъв път, навлезе в гората. Премина в равномерен тръс. След около половин миля забави темпото и спря. Смъкна Хлапето от Катскил от раменете си и внимателно го положи на земята. После си взе обратно револвера и го сложи на колана си. Попита:

— Има ли някакъв начин, по който да извикаш приятелчетата си?

Лопец кимна.

— Ами тогава извикай ги. Не мисля, че ония от депото ще ни последват толкова далече — те ще изчакат щатската полиция, но е по-добре да се съберем и да решим какво ще правим по-нататък.

Хлапето от Катскил сви ръце около устата си и нададе пронизителен крясък.

— Сврака — поясни той. — Бива си ме, а?

— Може би, стига да бяха останали свраки по тия места.

Другите трима не бяха много далече. Те дойдоха с извадено оръжие. Хлапето от Катскил им махна да го приберат.

Той се обърна към Харолд:

— Когато си загубих пистолета, можеше да ме хвърлиш и да се върнеш при автобуса си. Защо не го направи?

— По две причини — отговори Харолд. — Първо, впечатлението ми е, че не си лош човек, макар че си bandido 3 3 Бандит. Б.пр. . Просто не можех да те оставя на всичките тези пътници. Ако те бяха хванали, щяха да те обесят.

— А втората причина?

— Когато хората са толкова ядосани — продължи Харолд, — те стават буйни и припрени и са склонни първо да действат, а после да разсъждават. Помислих си, че може и да не си спомнят, че не съм един от вас. Може даже да решат, че прикривайки се, съм работил заедно с вас.

Хлапето от Катскил го изгледа продължително.

— Не са ти лоши доводите. Но поемаш рискове, приятелю.

— Животът е рискована работа — съгласи се Харолд.

— Искаш ли да дойдеш с нас?

— Нямам нищо против — отвърна Харолд, — стига да отивате някъде по посока на Флорида.

Хлапето от Катскил се засмя.

— Разбира се, на юг. Какво друго има на север освен глад? Ела с нас. Отиваме в Ла Хиспанидад, комуната, за която ни казаха, близо до езерото Окичоби. Там има много Cubanos 4 4 Кубинци. Б.пр. , които ще се погрижат за крака ми. Трябва да намерим кола. Съгласен ли си?

— Само докато не раняваме хората — отговори Харолд.

— Това зависи от тях — каза Лопец. — Аз не искам никого да наранявам. Естебан, дай ми пистолета. Да тръгваме.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гладиаторите на Есмералда»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гладиаторите на Есмералда» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Шекли
Отзывы о книге «Гладиаторите на Есмералда»

Обсуждение, отзывы о книге «Гладиаторите на Есмералда» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x