Робърт Шекли: Необходимата вещ

Ричард Грегър седеше зад своето бюро в прашната кантора на фирмата „ААА — ОПС“ — Астронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда. Седеше и тъпо гледаше в списъка, включващ ни повече, ни по-малко от 2305 наименования. Опитваше се да си спомни дали нещо не е пропуснато.

Антирадиационен крем? Осветителна ракета за вакуум? Устройство за пречистване на вода?

Нямаше пропуски.

Той се прозина и погледна часовника. Колегата му Арнолд трябваше да се върне всеки момент. Още сутринта тръгна да купи всичко и да проконтролира товаренето на кораба. По разписание трябваше след няколко часа да стартират, за да изпълнят поредната поръчка.

Дали все пак всичко е предвидено? Космическият кораб е като остров, който сам се обезпечава. Ако на Дементия II ти се свърши боба, не можеш да отидеш при зарзаватчията и да си купиш. А ако, не дай си Боже, изгори обшивката на главния двигател, никой няма да се разбърза да ти я смени. На борда трябва да има абсолютно всичко — и резервна обшивка, и инструменти за ремонта, и инструкция как да го извършиш. Космосът е прекалено голям и спасителните операции представляват излишен, с нищо неоправдан лукс.

Апаратура за екстракция на кислород… Цигари… Направо универсален магазин, а не ракета.

Грегър остави списъка, взе едно тесте измачкани карти и започна да реди безнадежден пасианс, който сам беше измислил.

След малко с небрежна походка влезе Арнолд. Грегър подозрително го изгледа. Когато дребният химик започне щастливо да подскача, това означава, че „ААА — ОПС“ я чакат големи неприятности.

— Всичко ли купи? — заинтересува се Грегър.

— В най-доброто възможно състояние — гордо заяви Арнолд.

— Стартът е насрочен за…

— Хайде, успокой се, всичко ще бъде наред!

Той приседна на ръба на масата.

— Успях да икономисам цял куп мангизи.

— О, не! — Грегър изтръпна при тези думи. — Какви си надробил пак?

— Не, не, само си помисли за тези грешни пари, които напразно харчим при всеки полет, дори и най-тривиалния. Най съвестно купуваме и опаковаме тези 2305 неща по списък — и за какво? Заради някакъв си нищожен шанс да ни потрябва едно от тях. Полезният товар на кораба е сведен до минимум, няма къде да седнем, а тия вещи никога не са ни потрябвали.

— Да, като изключим онези два-три случая, когато са ни спасили живота.

— Това го взех предвид. Изучих всичко много внимателно и открих начин съществено да съкратим този безкраен списък. Малко поскитах, но намерих точно това, което е нужно за една експедиция. Открих единствената вещ, която ни е необходима.

Грегър тежко се надигна. Беше много по-висок от колегата си. Представи си сцена, след която Арнолд щеше да ходи насинен и бинтован, но успя да се сдържи.

— Арнолд — бавно каза той, — нямам представа какво си намерил, но мисля, че ще бъде в твой интерес да натовариш тези 2305 неща на борда, и то колкото можеш по-бързо.

— Точно това не мога да направя. Похарчих парите. Но ти обещавам, че това чудо ще се изплати.

— Кое чудо?

— Единствената действително необходима вещ.

Грегър така и не изкопчи повече информация.

През целия дълъг път до космодрума Кенеди Арнолд тайнствено се усмихваше. Корабът им вече стоеше готов на стартовата площадка.

Арнолд тържествено отвори люка.

— Ето! Гледай и се любувай! Това е разковничето срещу всевъзможни беди!

Грегър се напъха вътре. Видя огромна машина с фантастичен вид. По нея в безпорядък бяха поставени всякакви циферблати, индикатори и лампички.

— Това пък какво е?

— Красива е, нали? — Арнолд нежно погали машината. — Изнудих Джо Космическият вехтошар да ми я даде на безценица.

Грегър въздъхна. Едно време и той си имаше вземане-даване с Джо. Това винаги водеше до печални последствия. Невъобразимите машини на стареца наистина работеха, но как — това е отделен въпрос.

— Няма да излетя с нито една от машините на Джо! — твърдо заяви Грегър. — Чудя се само дали ще я вземат за вторични суровини?

— Чакай малко! Нека ти демонстрирам как работи. Представи си, че сме някъде из космоса. Главният двигател изведнъж спира. Откриваме, че на третия панел гайката се е разхлабила и от вибрациите е изпаднала. Какво ще направим?

— Ще вземем нова гайка от тези 2305 предмета, които сме натоварили точно за такива извънредни случаи.

— Така ли? Само че не си включил в списъка такава гайка! — тържествено заяви Арнолд. — Проверих! И тогава?