Робърт Шекли: Необходимата вещ

— Тогава, тогава… Откъде да знам? Ти какво ще предложиш?

Арнолд отиде до машината, натисна големия бутон и произнесе ясно и отчетливо:

— Дуралексова гайка, вътрешен диаметър 120 милиметра.

Машината глухо забуча. Замигаха лампички. Един капак плавно се отмести и пред очите на съдружниците се появи блестяща нова гайка.

— Готово! — израдва се Арнолд.

— Виж ти! — Грегър не беше особено ентусиазиран. — Вече знам, че прави гайки. Нещо друго?

Арнолд отново натисна бутона.

— Килограм пресни кренвирши.

Капакът се отмести — на плота имаше кренвирши.

— Да й бях казал да ги обели — заядосва се Арнолд. — Добре де, и така става.

Той натисна бутона.

— Графитна пръчка. Дължина един метър, диаметър 60 милиметра.

Този път капакът се отмести повече и се появи пръчката.

— Какво още може да прави? — попита Грегър.

— Ти какво искаш? Тигърче? Карбуратор? Двадесет и пет ватова крушка? Или дъвка?

— Искаш да кажеш, че може да направи всичко?

— Каквото си пожелаеш! Това е Конфигуратор! Я се пробвай!

Грегър опита. Набързо получи кофа питейна вода, ръчен часовник и двеста грама майонеза.

— Не е лошо, обаче…

— Какво „обаче“?

Грегър замислено поклати глава. От опит знаеше, че подобни новости никога не са толкова надеждни при експлоатация, колкото изглеждат на пръв поглед.

След малко натисна бутона и каза:

— Транзистор Е1324.

Машината забръмча тихо, капакът се отмести и Грегър видя чисто нов транзистор Е1324.

— Да-а, не е лошо — призна той. — Какво правиш?

— Беля кренвиршите — отговори Арнолд.

Изядоха ги с удоволствие. През това време получиха разрешение за старт и след един час вече бяха в космоса.

Отиваха на Денет IV — средно голяма, гореща, влажна и плодородна планета в съзвездието Сикофакс. Имаше само един недостатък — непрекъснатите валежи. Почти през цялото време на Денет се изливаше проливен дъжд, а в редките случаи когато преставаше се образуваше гъста мъгла. Поръчката им се състоеше в това да намалят валежите. Те напълно владееха способите за регулиране на климата. Това бяха чести проблеми за много от световете. Няколко дни — и всичко е наред.

Пътят мина спокойно, без произшествия. Отпред се появи Денет. Арнолд изключи автопилота и поведе кораба из гъстите облаци. Слоят беше широк цял километър. Скоро се показаха планинските хребети, а след още няколко минути корабът увисна над скучна сива равнина.

— Тукашният пейзаж има доста странен цвят — отбеляза Грегър.

Арнолд кимна, подкара кораба по спирала и акуратно го спусна. Накрая включи балансьорите и изключи двигателя.

— Интересно. Тук няма никаква растителност — мислеше си на глас Грегър.

Само миг по-късно разбраха защо е така. Корабът замря за пет секунди, след което пропадна, прелетя петдесетина метра и рухна на истинската повърхност.

„Равнината“ се оказа изключително плътна мъгла, каквато се среща само на Денет.

Колегите бързо откопчаха коланите, внимателно се опипаха и след като се убедиха в своята цялост, пристъпиха към оглед на кораба.

Неочакваното сгромолясване от облаците се бе отразило направо катастрофално на старото корито. Радиото и автопилотът бяха напълно изпотрошени. Десет плочи от обшивката на двигателя бяха счупени. Най-лошото бе, че повечето елементи от системата за управление също бяха извън строя.

— Можеше да бъде и по-зле — оптимистично заключи Арнолд.

— Да — каза Грегър и се вгледа в мъглата. — Обаче следващия път ще е по-добре да използваме и приборите при кацане.

— Като ти кажа, че дори се радвам, няма да повярваш. Но сега сам ще се увериш колко полезно нещо е Конфигураторът. Започваме ли?

Направиха списък на изпотрошените части. Арнолд пристъпи към машината и натисна бутона.

— Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.

Конфигураторът набързо произведе поръчката.

— Трябват ни десет парчета — напомни Грегър.

— Знам — отвърна Арнолд и натисна бутона. — Още веднъж от същото.

Машината остана безмълвна.

— Май трябва да повторя командата — реши Арнолд и удари с юмрук по бутона. — Плоча за обшивката на двигателя, размери 150 на 150 милиметра, дебелина 15 милиметра, сплав 342.

Конфигураторът не направи опит да заработи.

— Странно — промълви Арнолд.

— И още как — Грегър почувства как се обрива отвътре.

Арнолд пробва отново със същия успех. Замисли се за малко, после пак удари с юмрук бутона: