Робърт Шекли - Лаксиански ключ

— Какво пък, мисля, че може да го купим. Ще го употребим за някоя по-евтина поръчка. Предлагам по петнадесет на тон.

— Петнадесет долара?

— Глупости. Петнадесет цента.

— Добре, ще ви се обадим по-късно и ще ви съобщим какво сме решили.

Като чу сумата, Арнолд започна да смята:

— Ако нашата машина прави по петнадесет тона в денонощие… всеки ден… цяла година… я да го сметна… Някъде към петстотин и петдесет долара на година. Няма да забогатеем, но ще имаме пари, поне за да си плащаме сметките навреме.

Грегър хвърли мрачен поглед върху тангризовото море.

— Да, но не можем да оставим машината тук.

— Няма. Ще й намерим местенце някъде извън града, да си работи на спокойствие. Ще взимаме тангриза когато ни потрябва.

Грегър се обади на О’Тул и съобщи, че е готов да сключи сделка.

— Идеално — отвърна О’Тул. — Знаете къде са складовете ни, можете да го докарате по всяко време.

— Ние? Мислех, че вие поемате…

— При цена петнадесет цента за тон? И без това ви правим услуга, като взимаме тая глупост. Доставката е за ваша сметка.

— Тъпо — изкоментира Арнолд, след като Грегър затвори телефона. — Превозът ще ни струва…

— … много повече от петнадесет цента за тон — завърши Грегър. — Все пак изключи това нещо, докато не решим какво ще правим.

Арнолд клекна до Производителя.

— Сега да видим… Ето го! „При Изключване Използвайте Лаксиански Ключ.“

— Хайде, спри го!

— Чакай малко.

— Ще го изключиш ли най-после? — развика се Грегър.

Арнолд се изправи с виновна усмивка.

— Ще пробвам, но…

— Какъв е проблемът?

— Нямаме Лаксиански Ключ.

След почти инфарктни преговори с музеи, изследователски институти и археологически дружества стана ясно, че никой никога не е виждал Лаксиански Ключ и дори не е чувал за такъв. Отчаян, Арнолд дори се обади на Джо Космическия вехтошар.

— Не, нямам ключ — отговори Джо. — Защо, мислиш, ти го продадох толкова евтино?

Партньорите мълчаливо се спогледаха. Доволно бръмчейки, Мелджианският Безплатен Производител изливаше нови порции безполезен прах. Двете кресла и радиаторът вече бяха под нивото на сивите вълни. Виждаха се само бюрата, шкафът и самата машина.

— На ти сега живот на богаташи — заяде се Грегър.

— Добре де, ще измислим нещо.

Арнолд отново отвори справочника. Остатъкът от вечерта проведе в търсене на други приложения на тангриза. Наложи се Грегър да изрине част от него в антрето, за да не ги покрие и тях.

На другата сутрин слънцето безуспешно се опита да проникне през прозореца. Арнолд се надигна иззад бюрото и се протегна.

— Намери ли нещо? — осведоми се Грегър.

— Страхувам се, че не успях.

Грегър тръгна за кафе. Когато се върна, завари Арнолд да се кара със собственика на сградата и двама здрави, червендалести полицаи.

— Искам незабавно да разкарате от тук това нещо — настояваше собственикът.

— Освен това, съществува забрана да се използват производствени машини в административни сгради — добави единият полицай.

— Не е такава машина — опита се да възрази Грегър. — Това е Мелджиански Безплатен…

— А аз казвам, че е! — отряза полицаят. — И ви заповядвам моментално да спрете производството!

— Ами там е цялата работа — не можем да я изключим — намеси се Арнолд.

— Как така не можете? — подозрително ги изгледа полицаят. — Ще се майтапите с мен, а? Заповядвам ви…

— Сър, кълна се…

— Виж какво, смешнико. Ще се върнем след един час. Ако през това време не изключите и не изнесете тоя боклук, чакат ви железни решетки.

Тримата си тръгнаха.

Грегър и Арнолд се спогледаха. Пробиха си път до Производителя, който продължаваше да бълва сив прашец.

— По дяволите! — не издържа Арнолд. — Трябва да има някакъв изход!

— По-спокойно — каза Грегър, докато изчистваше от косата си сивия прах.

В този момент се отвори вратата и влезе висок човек, облечен в елегантен син костюм и със сложен прибор в ръка.

— Значи тука било! — доволно каза той.

Грегър попита с надежда:

— Това да не е Лаксиански Ключ?

— Какъв ключ? Не. Това регистрира утечки. И ме доведе до мястото, което търсех. Казвам се Гастърс.

Той изтърси праха от прибора, погледна го и започна да попълва някакъв формуляр.

Арнолд се сети да попита:

— Какво означава всичко това?

— Аз съм от енергокомпанията — обясни Гастърс. — От вчера на обяд започна да ни изтича енергия. Регистрирахме огромна утечка.

— И затова идвате тук?